Loading...

понеделник, 29 март 2010 г.

Светла Николова (Агролинк) - Органично срещу моноклутурно земеделие и опасности от ГМО индустрията

Светла Николова (Агролинк) - Органично срещу моноклутурно земеделие и опасности от ГМО индустрията

На 29 януари се състоя посещение на студенти културолози от курса Култура на бъдещето в сдружение Агролинк. Светла Николова от сдружението разясни на студентите какво е органично и какво монокултурно земеделие и какви са истинските опасности от ГМО индустрията и въвеждането й в България и в Европейския съюз. Чуйте звукозаписа от срещата:

Днес нашият дом е нашата планета, а цивилизацията ни е планетарна, а ако унищожим дома си като предшествалите ни цивилизации, ние вече няма къде да се преместим, защото не разполагаме с друга планета. Това ни поставя пред съдбовен избор – да се откажем от неустойчивостта на командните централизирани цивилизации и да се преоткрием в устойчивостта на органичните култури – само така ще можем да постигнем органична социална система, която да се развива устойчиво и да не позволи ентропията на цялата ни планета – нашия общ дом. Това е автентичната философия на идеите за устойчиво развитие.

Проектът за устойчиво развитие е замислен като своеобразен Ноев ковчег, като спасителен пояс на потъващото човечество.

Такава е връзката между новите научни парадигми и проектите и практиките на органично и самоподържащо се, т.е. устойчиво развитие.

Важна характеристика на органичните системи е многообразието и липсата на централен елемент на системата и на централизация, поради което тя постига самоорганизация.

Според холистичните теории в органичните системи липсва централизация – няма централен елемент, защото именно целостта на системата е нейният център, а не отделни елементи на системата – системата в цялото й многообразие в нейният цялостен сбор е центърът на системата.

Така например човешкият организъм няма център – всяка един елемент в него е жизненоважен, защото той е жив в неговата цялост от многообразни елементи, а не само чрез един централизиращ елемент. Човек не може да живее не само без мозък, но и без сърце, и без стомах, и без бели дробове и без бъбреци – всеки елемент е централен в органичните системи.

Теорията на катастрофите посочва, че при силни външни въздействия системата може да се разпадне не от естествената термодинамична еволюция, а под външен натиск, който разрушава структурата й.

Разцентрованите системи в крайна нестабилност и неустойчивост могат много лесно да бъдат разрушени от силни външни въздействия или значително да бъдат променени при много слаби въздействия

Органичната еволюция преодолява ентропията – живите системи вместо да изчезват като вършат работа, компенсират загубата на енергия като се рекомбинират, размножават се, усложняват се и се развиват

Това разбиране за органичната еволюция като преодоляване на ентропията е в основат ана философията на екологизма, включително на нулевия растеж и на устойчивото развитие.

Ако една система не е органична, то тя рано или късно стига до ентропия и загива

Например в земеделието монокултурното индустриално земеделие води до изчерпване на системата, огромни загуби на енергия, изчерпване на елементите и ресурсите й (изчезват видове, а почвата ерозира), неустойчивост на външни въздействия (в случая – плевели, вредители, природни катаклизми) и като завършек неустойчивост и непродуктивност на системата, която по силата на ентропията и на термодинамичната еволюция накрая умира напълно, без способност да се възстанови – почвата изчезва, организмите загиват, местността се опустинява.

Обратното на индустриалното монокултурно земеделие е органичното земеделие – то се подчинява не на термодинамичната, а на органичната еволюция и преодолява ентропията, тъй като функционира като сложна органична екосистема – многообразието и взаимодействието (синергията) на видовете, слабият разход на енергията и нейната възвръщаемост, възможността за постоянни рекомбинации и размножаване гарантират устойчивостта на системата на органичното земеделие, което е екологично, именно защото представлява органична екосистема.

Ето какво каза още в тази връзка д-р Светла Николова:

Най-големият и същностен проблем при ГМО земеделието е, че то изгражда една неорганична, еднообразна, монокултурна, до крайност проста, милитаристична, непрозрачна, недемократична, несамоподържаща се, тоталитарна и свръхиндустриализирана система, която изчерпва естествените ресурси, разрушава екологичните, икономическите и социалните системи и налага тотален глобален монополизъм на две-три самозабравили се и неконтролирани от никого мега корпорации

В тази връзка тук можете да чуете прекрасната презентация на студенти културолози за компанията Монсанто:

Още по тнемата за гмо в България вижте тук:

статия на Моника Кънева

и статия на Павлина Недева и Борислав Асенов

понеделник, 15 март 2010 г.

Приключенията на българските природозащитници на срещата за климата в Копенхаген

И последно: Свърши времето на „Ние можем“. Дойде ново време - „на ние ще го напарвим“

Борислав Сандов от “Зелен университет” и Магдалена от Граждани за Рила са с патладжанен оттенък, след като са чакали повече от 8 часа за акредитация да влезат в Бела център, където се провежда срещата за климата на ООН в Копенхаген. Вижте коментарите им:

А тук нашите герои вече са в Бела център на срещата на ООН за климате в Копенхаген:

Но приключенията продължават… Едвам влезли в Бела център, нашите герои се оказва, че не могат да излязат от там, защото ги спира датската полиция и после ги бие. На следващите кадри се вижда коментара на Вера Петканчин, която прави отчаяни опити да общува културно с датски полицаи:

А ето и коментара на самите бити:

А ето го и коментара на цялата българска групичка за това какво се случи и какво не се случи на световната среща за климата в Копенхаген:

А тук можем да научим още по-пикантни и ентересни подробности от приключенията на българите в Копенхаген, например за приключенията на българската зелка в гнилата Дания:

и за копнежа по родната родина:

Едва прибрали се в София, българските природозащитници “акционери” не могат да изтраят и миг без акция за климатична справедливост:

В София обаче не се намира кой да ги бие или да ги арестува. Никой не разбира какво викат, освен един случайно (или може би неслучайно) попаднал на мястото на акцията американски турист:

А ето как звуча топлата и близка българска гайда в далечния и студен Копенхаген:

February 26th, 2010

За климата и хората или българската следа в Копенхаген - ас. Радосвета Кръстанова, НБУ, СГС-Щастливеца - видеозапис

Радосвета Кръстанова открива първа част на семинара и дискусията За климата или хората или българската следа в Копенхаген, който се проведе в Нов български университет на 26 февруари 2010 г.

Събитието се проведе в рамките на фестивал Future Friendly, на кампания МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ и на проект “Холистичен подход за намаляване на парниковите газове в България” с подкрепата на Депаратменти Политически науки и Икономика и бизнес администрация на Нов Български Университет, Фонд за подкрепа на НПО в България към eea grants (Грантове та Европейското икономическо пространство), ФРМС, Фондация ЕкоОбщност и Норвежки университет за наука и технологии.

Радосвета Кръстанова откри втората част на събитието За климата и хората, под наслов Българската следа в Копенхаген. Втората част беше посветена на анализ на случилото се в Копенхаген през погледа на гражданите – Теодор Василев от Народно читалище “Бъдеще сега” и Вера Петканчин от “Граждани за Рила” споделиха своите преживявания от участието си в алтернативния граждански форум, който събра в датската столица близо 60000 граждани от всички краища на света. Дебатът започна с прожекция на филм за българското участие в Копенхаген и свободна дискусия по темата..

Семинарът и дискусията “За климата и хората. Българската следа в Копенхаген” имаха за цел да повдигнат въпросите:

Къде се намира България два месеца след Конференцията на ООН за климата в датската столица, която не успя да предложи обвързващо глобално споразумение за борба с климатичните промени? Какво да очакваме от новата надежда за постигане на съгласувани глобални действия - Климатичната конференция в Мексико сити, предвидена за края на 2010г.? Ще се запомни ли и с какво българското присъствие в Копенхаген ? Какви са последствията от климатичните промени за България и какви са мерките, предвидени от българската държава и правителство за противодействие на тези последици? Информирани ли е българското общество за най- значимия проблем на съвременността или отново се нареждаме сред изоставащите? Защо е необходимо да знаем повече, за да бъдем по-добри граждани?

Дискусията даде отговор на тези и на други интересни въпроси, свързани с най-голямото предизвикателство на нашето време.

March 16th, 2010

Глобални екологични промени - презентация на проф. Нешо Чипев, ЦЛОЕ, БАН

Презнетацията за глобалните екологични промени на проф. Нешо Чипев от Централна лаборатория по екология при БАН беше изнесена в Нов български университет на 26 февруари 2010 г. по време на семинара и дискусията За климата или хората или българската следа в Копенхаген. Събитието се проведе в рамките на фестивал Future Friendly, на кампания МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ и на проект “Холистичен подход за намаляване на парниковите газове в България” с подкрепата на Депаратменти Политически науки и Икономика и бизнес администрация на Нов Български Университет, Фонд за подкрепа на НПО в България към eea grants (Грантове та Европейското икономическо пространство), ФРМС, Фондация ЕкоОбщност и Норвежки университет за наука и технологии.

Презентацията на проф. Нешо Чипев беше част от първа част на събитието За климата и хората, в която бяха очертани проблемите, свързани с промените в климата на глобално и локално ниво и ще открои политическия ангажимент на българската държава за съкращаване на парниковите емисии.

Семинарът и дискусията “За климата и хората. Българската следа в Копенхаген” имаха за цел да повдигнат въпросите:

Къде се намира България два месеца след Конференцията на ООН за климата в датската столица, която не успя да предложи обвързващо глобално споразумение за борба с климатичните промени? Какво да очакваме от новата надежда за постигане на съгласувани глобални действия - Климатичната конференция в Мексико сити, предвидена за края на 2010г.? Ще се запомни ли и с какво българското присъствие в Копенхаген ? Какви са последствията от климатичните промени за България и какви са мерките, предвидени от българската държава и правителство за противодействие на тези последици? Информирани ли е българското общество за най- значимия проблем на съвременността или отново се нареждаме сред изоставащите? Защо е необходимо да знаем повече, за да бъдем по-добри граждани?

Дискусията даде отговор на тези и на други интересни въпроси, свързани с най-голямото предизвикателство на нашето време.

March 16th, 2010

За климата и хората: Проф. Фотев (НБУ) - Устойчиво развитие и климатична справедливост за България - видеозапис

Нов български университет на 26 февруари 2010 г.

Проф. Фотев (НБУ, Департамент Политически науки) участва в дискусията За климата и хората, Българската следа в Копенхаген. Втората част беше посветена на анализ на случилото се в Копенхаген през погледа на гражданите в алтернативния граждански форум, който събра в датската столица близо 60000 граждани от всички краища на света. Дебатът започна с прожекция на филм за българското участие в Копенхаген и свободна дискусия по темата.

Проф. Фотев представи автентичният смисъл на концепцията за устойчиво развитие в светлината на социалната й значимост и в контекста на гражданските искания за климатична справедливост за местните населения по света.

Проф. Фотев е участвал в изработването на Национална доктрина за устиойчиво развитие на Р България.

Събитието За климата и хората се проведе в рамките на фестивал Future Friendly, на кампания МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ и на проект “Холистичен подход за намаляване на парниковите газове в България” с подкрепата на Депаратменти Политически науки и Икономика и бизнес администрация на Нов Български Университет, Фонд за подкрепа на НПО в България към eea grants (Грантове та Европейското икономическо пространство), ФРМС, Фондация ЕкоОбщност и Норвежки университет за наука и технологии.

Семинарът и дискусията “За климата и хората. Българската следа в Копенхаген” имаха за цел да повдигнат въпросите:

Къде се намира България два месеца след Конференцията на ООН за климата в датската столица, която не успя да предложи обвързващо глобално споразумение за борба с климатичните промени? Какво да очакваме от новата надежда за постигане на съгласувани глобални действия - Климатичната конференция в Мексико сити, предвидена за края на 2010г.? Ще се запомни ли и с какво българското присъствие в Копенхаген ? Какви са последствията от климатичните промени за България и какви са мерките, предвидени от българската държава и правителство за противодействие на тези последици? Информирани ли е българското общество за най- значимия проблем на съвременността или отново се нареждаме сред изоставащите? Защо е необходимо да знаем повече, за да бъдем по-добри граждани?

Дискусията даде отговор на тези и на други интересни въпроси, свързани с най-голямото предизвикателство на нашето време.

За климата и хората - презентация на Георги С. Стефанов (WWF Дунавско-карпатска програма)

Презнетацията на Георги Стефанов от WWF Дунавско-карпатска програма, СГС-Щастливеца и кампания Мястоза бъдеще беше изнесена в Нов български университет на 26 февруари 2010 г. по време на семинара и дискусията За климата или хората или българската следа в Копенхаген. Събитието се проведе в рамките на фестивал Future Friendly, на кампания МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ и на проект “Холистичен подход за намаляване на парниковите газове в България” с подкрепата на Депаратменти Политически науки и Икономика и бизнес администрация на Нов Български Университет, Фонд за подкрепа на НПО в България към eea grants (Грантове та Европейското икономическо пространство), ФРМС, Фондация ЕкоОбщност и Норвежки университет за наука и технологии.

Георги Стефанов е завършил магистърска програма Международен алтернативен туризъм към Департамент Науки за Земята и околната среда в НБУ, работил е в различни природозащитни непревителствени организации, член е на Иноформационен и учебен център по екология, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”, активен участник в екипа на “Място за бъдеще”. Днес Георги Стефанов е експерт по промени в климата към WWF Дунавско-карпатска програма.

Презентацията на Георги Стефанов беше част от първа част на събитието За климата и хората, в която бяха очертани проблемите, свързани с промените в климата на глобално и локално ниво и ще открои политическия ангажимент на българската държава за съкращаване на парниковите емисии.

Семинарът и дискусията “За климата и хората. Българската следа в Копенхаген” имаха за цел да повдигнат въпросите:

Къде се намира България два месеца след Конференцията на ООН за климата в датската столица, която не успя да предложи обвързващо глобално споразумение за борба с климатичните промени? Какво да очакваме от новата надежда за постигане на съгласувани глобални действия - Климатичната конференция в Мексико сити, предвидена за края на 2010г.? Ще се запомни ли и с какво българското присъствие в Копенхаген ? Какви са последствията от климатичните промени за България и какви са мерките, предвидени от българската държава и правителство за противодействие на тези последици? Информирани ли е българското общество за най- значимия проблем на съвременността или отново се нареждаме сред изоставащите? Защо е необходимо да знаем повече, за да бъдем по-добри граждани?

Дискусията даде отговор на тези и на други интересни въпроси, свързани с най-голямото предизвикателство на нашето време.

March 16th, 2010

Какво желаят гражднаските групи в Копенхаген?

Слово на индианеца от Дакота Том Голтри от името на автохтонните народи (коренното население) по света:

Нашата майка Земя е майката -Земя на всеки един човек. Днес дойдохме тук от коренното население на всеки един край на Земята, за да настояваме правата ни да бъдат забелязани от главите на правителствата. Защото ако не получим справедливост по отношение на климатичните промени, това означава да не се признаят човешките ни права. Дойдохме от различни краища на света, за да бъдат зачетени правата ни – защото там, от където идваме знаем, че глобалното затопляне е истина, че климатичните промени са действителни. Тук дойдохме представители на народите на Южна Америка, от Африка, от Австралия, от Индия, а също и от коренното население на островите от Тихия океан, от коренното население на Азия, а също и и на полярния кръг. Хората от Арктика преживяха реалността на топенето на ледовете и тяхната култура е на ръба на разрухата. И затова сме тук, за да изискаме вашата подкрепа на всички народи, които са сега в Копенхаген, народите по света, за да застанете не само зад правата на коренните населения, но и на вашите собствени права като народи от света, като хора от гражданското общество. Ние сме свидетелите и носим тук свидетелствата си на тази петнадесета среща за климатичните промени. Ние сме притеснени, че световните лидери тук няма да преговарят за вас, за вашите интереси, а ще преговарят за интересите на корпорациите. Аз идвам от една действителност, която можем да наречем утробата на чудовището. Ние, коренното население на САЩ, добре знаем какво значи да ни бъде отнето всичко, знаем какво е да живеем в енергийна система, която е неустойчива, знаем какви са климатичните въздействия върху системата на храните и когато споменаваме за липса на безопасност в системата на изхранването, ние знаем какви са действителните измерения на този проблем. Ние знаем също какви са резултатите от засушавенето и от недостига на питейна вода. Ние сме коренно население, което има един от най-малките въглеродни отпечатъци в атмосферата ни, но в този свят получихме в замяна най-високите нива на разруха на природната ни среда, на екологична разруха, като резултат от глобалната индустрия, която убива нашите народи. Ние разбрахме, че е нужно да загърбим тази порочна система и да вървим към глобална промяна, към установяването на нова чиста и възобновяема енергийна система в глобален план. Затова говорим за промяна на системата, която да премахне старата система, която убива света, която унищожава дървото на съществуването ни до корен. И затова сме тук като коренно население, за да декларираме правата си, които да бъдат разпознати. Уважавайте братята си, уважавайте старите и младите и бъдещите поколения. Ние имаме дълг към последиците от дейността си, които ще завещаем на бъдещите поколения. Аз съм тук от името на народите от Минесота, Ню Мексико, Дакота, за да затвърдим нашите връзки с останалите народи. Хау.

Ние искаме истински дговор. Искаме истински решения, а не фалшиви решения. Атомната енергия не е чиста енергия. ГМО-дървета и насаждения – това не са решения. Генното инженерство не е решение. И пазарът на въглеродни емисии също не е действително и ефективно решение. Ние сме тук, за да остояваме да има истинска промяна. Благодаря ви.

събота, 6 март 2010 г.

Жените от Русе 22 години по-късно

проект Място за Бъдеще и Софийско гражданско сдружение “Щастливеца” ви канят на :

Жените от Русе 22 години по-късно

разговор с участници и организатора на първия екологичен граждански протест в България

- протестът на майките с колички от Русе

и прожекция на филма “Шест жени”, посветен на инициаторките на протеста

8 март 2010

17,00 - 21,30

Център за култура и дебат “Андрей Николов”, София (Червената къща)

Червена зала

Нов български университет, Департамент „Политически науки” съвместно с:

Катедра по екология на Русенски университет „Ангел Кънчев”,

Софийско гражданско сдружение (СГС) „Щастливеца”и Русенско екологично сдружение „Зелен живот”

8 март (понеделник) 2010, 18.30 ч.

Център за култура и дебат “Червената къща”, ул. Любен Каравелов 15

Червена зала

представят:

Жените от Русе

22 години от първия екологичен граждански протест в България

Дискусия с участници в първия граждански протест в България след 1947г. и прожекция на филма „Шест жени” (Сценаристи Веселина Антонова, Детелина Каменова; режисьор Владимир Кондов; оператор Николай Тодоров), последвана от разговор с авторите на филма и дискусия с представители на зеленото гражданско общество. Дискусията ще бъде последвана от откриване на изложба с фотоси събитията, осъществена от Център “Европа – директно”- Русе.

Помни ли някой жените от Русе и протестът на майките с количките, началото на гражданското общество и на зеленото движение в България? На 28 септември 1987 г., два години преди смяната на тоталитарния режим, шест русенки - Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, организират и оглавяват първата екологична демонстрация в България срещу почти десетилетното обгазяване на града от химическия комбинат в Гюргево. На 8 март 1988 г. те са сред основателите на Обществения комитет за екологична защита на град Русе. Делото им полага основите на “Екогласност”, но съвременните зелени не знаят нищо за тях. Амнезията на прехода (не)случайно поглъща и този епизод от едно все още неудобно за тълкуване минало, а участничките в него минават на заден план.

Филмът е един от малкото опити за преосмисляне на това минало, без който трудно можем да разберем настоящето.

Участват: Цонка БУКУРОВА,организатор на първия екологичен граждански протест

Георги МИШЕВ, писател и сценарист, председател на Обществения комитет за екологична защита на град Русе

Малина ПЕТРОВА- режисьор и журналист, организатор на учредяването на Обществения комитет за екологична защита на град Русе

Мая БУРОВА, Русенски университет “Ангел Кънчев” и екологично сдружение “Зелен живот”

И авторите на филма “Шест жени” - сценаристите Веселина АНТОНОВА и Детелина КАМЕНОВА, режисьора Владимир КОНДОВ и оператора Николай ТОДОРОВ

Модератори: Радосвета КРЪСТАНОВА (Нов български университет и СГС „Щастливеца”) и Петър КАНЕВ (Институт за философски изследвания при Българската академия на науките и СГС „Щастливеца”).

За повече информация виж:

За събитието: http://www.redhouse-sofia.org/Event.aspx?id=4774

За изложбата: http://www.obshtestvo.net/content/view/1400/9/

За повече подробности вижте тук.

~ ~ ~