ИНДИВИДЪТ Така че индивидът е този, който става опора на самия себе си и сам си дава легитимност. Това аз наричам субект. Това означава следното: в този объркан и сложен свят на масови комуникации и масова консумация, аз искам да продължавам да се възприемам като творец на самия себе си. Най-напред, да не се губя от погледа си, да не се загубя в тълпата, в стадото, ако искате ... (...) От марксизма насам вече не се говори за човешки права, а за социални права. Днес човешките права се завръщат. Знаете, това не е забавно, въпреки че понякога може да има някои забавни страни, както всичко, но тук има една чувствителност към правата, тоест правото на всеки един човек да води живот в отговорност и свобода. Дори бих казал – предпочитам да използвам още по-прости думи – че това, което по-голямата част от хората отчетливо искат днес, е : „Искам да бъда уважаван, не желая да бъда унижаван, искам с мен да се отнасят като с човешко същество.”
НОВИТЕ СОЦИАЛНИ ДВИЖЕНИЯ В други части на света има модели. Основно модели на тоталитарни държави, по китайски образец, ако искате, и това е нещо съвсем различно от западния модел. Но ние сме изпаднали в един момент, в който вече няма нищо. И тогава си казах: „Наистина ли няма нищо?” И в един момент стигнах до извода, че всъщност, ако наблюдаваме това, което се случва -тук не става дума за мнение, което е само мое – има едно голямо движение, което пронизва нашето общество. Едно движение, чието послание е, че понеже досега всичко се е опирало на противопоставянето, на парната машина, както казваше Леви-Строс, сега става дума да съшием онова, което сме разкъсали, да съчленим онова, което сме разделили. (...) Имаше една култура на проитвопоставянето - между тяло и дух, „между дома и улицата”, както казват бразилците, между частното и общото, между мъжа и жената и пр. И има движения, мисля, които бихте могли да наречете социални или културни движения. Най-важното, най-видимото от тези движения, е онова, което се нарича политическа екология, тоест че трябва да се противопоставим на противопоставянето между природа и култура, на натура и култура, иначе вървим към неминуема катастрофа и не ни остава много време. Вярно, това не произведе кой знае какво, но все пак съществува. В по-слаба степен, по един по - неясен, но интересен начин, бих казал, че алтерглобализмът също представлява нещо. Те казват – добре, глобализация, окей, но какво става с локалното, с особеното, с уникалното, какво правим с него, трябва да се опитаме да съчетаем и двете. Тези две теми са основни.”
ЖЕНИТЕ КАТО АКТРИСИ
Въпросът е : Има ли някакви отличитаващи се актьори? Моят отговор тук - и това е нещо, което съм започнал да проверявам като изследовател - е, че има един привилегирован актьор, всъщност актриса, и това са жените. Защо? Защото жените дълго бяха поставяни в позицията на низшестоящисъщества. Това не означава, че се е твърдяло, че жените са по-низши. Не, просто на понятието низшестоящ бе придаден женски образ. Което все пак е по-тежко. Така че жените изживявавха и продължават да изживяват това разкъсване - и вътрешно, и външно. И те се опитват да съчетаят нещата, да ги съберат заедно. Когато задавате въпроси на жените и ги оставите да говорят, има една много проста идея, която се появява непрекъснато като лайтмотив. В какво сте по-добри от мъжете? (Тъй като, между нас казано, жените нямат инкакво съмнение относно своето превъзходство. За което, уви, имат право.) С какво ги превъзхождате? И те всички отговарят едно и също, твърде интересно нещо: Слушайте, онова, което ние умеем да правим по-добре от мъжете, е че можем да правим няколко неща наведнъж. Така например, има едно италианско изследване, което много обичам да цитирам, в което анкетьори задават въпрос на млади жени: „На какво възнамерявате да отдадете преимущество по-късно? На професионалния или на личния си живот? Жените отговарят: „Можете ли да повторите въпроса си, не го разбрах добре? „ И горкият анкетьор повтаря въпроса си, а жените отговарят: „И на двете, не може да се избира между двете. Пък и впрочем, възможност за избор няма.”
Трендафил Кръстанов - нова парадигма за Св. Седмочисленици - семинар “Култура на бъдещето”
По темата за влизането на новите научни парадигми в образованието, на гости на студнтите по културология в рамките на семинарите по свободно избираема дисциплина “Култура на бъдещето: проекти и практики на устойчиво развитие” беше доц. Трендафил Кръстанов:
Трендафил Кръстанов - нова парадигма за Св. Седмочисленици - семинар “Култура на бъдещето”
По темата за влизането на новите научни парадигми в образованието, на гости на студнтите по културология в рамките на семинарите по свободно избираема дисциплина “Култура на бъдещето: проекти и практики на устойчиво развитие” беше доц. Трендафил Кръстанов:
Трендафил Кръстанов разказа още как постепенно е стигнал - стъпка по стъпка - до своята нова теория за началото на българската християнска книжовна култура, която израства като нова парадигма, призвана да постави Кирилометодиевистиката в самото й начало - на нови основи за разбирането на тази най-важна част от историята на българската култура. Доц. Кръстанов сподели също и за трудностите и неразбирането, което често среща от колегите си като учен-новатор и откривател:
Доц. Кръстанов разказа за своя научен и изследователски път на откривател на най-стария, известен досега, български ръкопис от Х век - “Ватиканското евангелие” или “Ватиканският палимпсест”, както и на много неизвестни до сега източници за Св. Седмочисленици и за историята на златния век на българската култура:
Пълният звукозапис от семинара можете да чуете тук:
Още за откритията на доц. Трендафил Кръстанов, разказани на културолози по време на стажа им в околностите на София, можете да гледате тук:
Трендафил Кръстанов разказа още как постепенно е стигнал - стъпка по стъпка - до своята нова теория за началото на българската християнска книжовна култура, която израства като нова парадигма, призвана да постави Кирилометодиевистиката в самото й начало - на нови основи за разбирането на тази най-важна част от историята на българската култура. Доц. Кръстанов сподели също и за трудностите и неразбирането, което често среща от колегите си като учен-новатор и откривател:
Доц. Кръстанов разказа за своя научен и изследователски път на откривател на най-стария, известен досега, български ръкопис от Х век - “Ватиканското евангелие” или “Ватиканският палимпсест”, както и на много неизвестни до сега източници за Св. Седмочисленици и за историята на златния век на българската култура:
Пълният звукозапис от семинара можете да чуете тук:
Още за откритията на доц. Трендафил Кръстанов, разказани на културолози по време на стажа им в околностите на София, можете да гледате тук:
Лекция на д-р Петър Канев - въведение в проблематиката на свободно избираема дисциплина "Култура на бъдещето - проекти и практики на устойчиво развитие" за бакалавърските програми по социология и по културология във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" - звукозапис:
Зелената къща на арх. Георги Георгиев край Белоградчик
Още по темата:
Гру Харлем Брундланд
Устойчиво развитие:Какво да разбираме под термина „устойчиво развитие”?През 1980 г. Международният съюз за съхранение на природата публикува доклад, озаглавен „Световна стратегия за съхранение“, където за първи път се появява терминът „устойчиво развитие“ (sustainabledevelopment).През 1987 г. Световната комисия за околна среда и развитие към ООН публикува историческия си доклад „Нашето общо бъдеще“ (OurCommonFuture), известен още като „Докладът Брунтланд“, на името на норвежката министър-председателка Гру Харлем Брунтланд. В него за първи път се предлага официална дефиниция на понятието устойчиво развитие: „Устойчивото развитие е развитие, което отговаря на потребностите на сегашното поколение, без да ограничава възможността на бъдещите поколения да посрещнат и реализират своите потребности. Две са идеите, които са неразривно свързани с това понятие: идеята за „потребности“, и по-специално насъщните нужди на най-ощетените, и идеята за ограничения, които съвременното състояние на технологиите и на социалната организация налагат върху способността на околната среда да посрещне днешните и бъдещите ни потребности.“ 1992 г. в Рио де Жанейро се провежда Втората среща на върха за Земята. На този форум терминът „устойчиво развитие“ се налага официално и започва широко да се разпространява в медиите. На същия форум е прието споразумението от Рио и е създаден „Дневен ред за 21 век“, който предвижда разработване на глобални и локални планове за устойчиво развитие. Дефиницията за устойчиво развитие на комисията Брунтланд, която се основава на опазване на околната среда и предвидливо използване на природните ресурси, е видоизменена с въвеждането на дефиницията за „трите стълба“, чието интегрирано и хармонично взаимодействие чертае алтернатива за развитие: икономически просперитет, социална справедливост, съхранена околна среда. През 1992 г. е подписан Договорът от Маастрихт, който превръща Съюза на европейските общности в Европейски съюз. Съюзът приема устойчивото развитие като суверенен приоритет.През 1994 г. е публикувана Хартата от Аалборг за устойчивите градове в рамките на Европа. През 2000 г. е приета Лисабонската стратегия на Европейския съюз. Основен стълб в стратегията е изграждането на ЕС като „икономика на знанието“. През 2005 г. договорът от Киото за намаляване на парниковите газове в атмосферата влиза в сила в рамките на Европейския съюз. Поставено е началото на амбициозна мащабна политика за превръщането на ЕС в световен лидер в борбата с климатичните промени. През същата година Генералната асамблея на ООН очертава периода 2005-2014 г. като Десетилетие на образованието за устойчиво развитие. Устойчивото развитие е вписано като една от основните цели на Хилядолетието на развитието, набелязани и приети от всички страни-членки на ООН. До момента България не разполага с официална държавна Стратегия за устойчиво развитие. Терминът Sustainable Developmen е въведен в широка употреба, но често е критикуван за неяснота и двусмисленост. Преводът на български като “устойчиво развитие” също не е напълно точен, тъй като предполага известна двусмисленост и неяснота. Развитието не може да бъде устойчиво пространствено, защото означава непрекъснато движение и промяна. В случая устойвостта е в смисъл на развитие, което е продължително, самоусъвършенстващо сe във времето… което е перспективно, не само за настоящето, но най-вече за едно близко и за едно по-далечно бъдеще. Устойчиво развитие е развитие, което има бъдеще…
Нов световен ред и нови социални движения - лекция на д-р Петър Канев от 29 октомври 2010 г. - звукозапис:
В рамките на свободно избираема дисциплина "Култура на бъдещето - проекти и практики на устойчиво развитие" в Катедра История и теория на културата на Софийски университет "Св. Климент Охридски" на 5 ноември 2010 г. се проведе семинар дискусия за същността и смисъла на гражданските мрежи с участието на Магдалена Славова от гражданска група "Граждани за Рила" и Златина Станкова от Форум BG MAMMA. Чуйте звукозаписа тук:
На 19 ноември заниманията по темата продължиха с разговор с Теодор Василев от Народно читалище "Бъдеще сега" на тема форум-процесът. Чуйте откъс от разговора тук:
Нови социални движения: Глобализация и алтерглобализъм.
1. НОВИЯТ СОЦИАЛЕН РЕД И НОВИТЕ СОЦИАЛНИ ДВИЖЕНИЯ - КОНСУМАТАРСКА VS „ПОСТМАТЕРИАЛНА” КУЛТУРА:
Модерността започва да се развива като глобална и монополизираща културна експанзия още от времето на Великите географски открития. Още с началото на триумфалния ход на Модерността, основателните критики срещу нейните етически и духовни фундаменти са ярко изразени от будните умове на Европа, особено от романтиците… В средата на ХХ век триумфът на експанзивната култура на Модерността започва да показва ужасните си лица – Втората световна война, водородната бомба… Новият световен ред на глобалния монополизъм на следвоенните корпорации са провидяни още през 40-те години на миналия век от Дж. Оруел в “1984” и от К. С. Луис в “Онази грозна сила”.
Новите социални движения са свързани с традицията и с дългата история на контестацията срещу капитализма и индустриализма - синдикални, социалистически, комунистически, анархистични, футуристични, малтусиански, фашистки и нацистки движения...
но е непосредствено свързана с "новия световен ред" след Втората световна война:
Какво представлява "новият световен ред" след Втората световна война:
Начало на "новия световен ред" - Хирошима, Създаването на Световната банка и Вашингтонската програма, разцвет на "консуматорското общество" по време на "златните години" на Западния свят (Западна Европа, Великобритания и САЩ):
Антивоенното и антиядреното движение: Часовникът на Армагедон:
Часовникът беше създаден през 1947 г. от Бюлетина на ядрените специалисти, за да отчита опасностите, създавани от атомното оръжие. В официалното съобщение, съпътстващо преместването на стрелките, се посочва, че светът се намира “на прага на втора ядрена ера”. Като нейни признаци учените посочват първия ядрен тест на Северна Корея, ядрените амбиции на Иран, американските “флиртове” с атомни бункероразбиващи бомби, наличието на общо 26 000 американски и руски ядрени заряда и недостатъчната сигурност при опазването на ядрените материали.
За пръв път обаче като потенциална заплаха за света се посочват и промените в климата, причинени от човешката дейност, изтъква Ройтерс. “Глобалното затопляне представлява сериозна заплаха за човешката цивилизация, по-голяма от която са само ядрените оръжия”, казват пазителите на часовника. “Ако правителствата и обществата не предприемат необходимите действия, за да извадят от употреба ядрените оръжия и да предотвратят промените в климата, опасностите ще се увеличават”, заяви физикът Стивън Хокинг от университета в Кембридж, член на борда на бюлетина.
Астрофизикът Мартин Рийс добави, че въпреки края на противопоставянето на двете ядрени суперсили по време на студената война светът е по-близо от всякога до употребата на ядрено оръжие в локални войни или от терористи в градска среда. “Глобалното село ще има своите селски идиоти.” Според физика Лорънс Краус, ако човечеството не застане на пътя на глобалното затопляне към 2100 г., Земята съвсем бегло ще прилича на планетата днес.
Часовникът на Страшния съд е бил преместван 18 пъти за 60-те години от създаването си до днес. Най-близо до катастрофата – на само 2 минути, стрелките му за поставени през 1953 г., когато САЩ и СССР тестват водородни бомби. През 1984 г. той е на 3 минути от Армагедон след краха на съветско-американските преговори за ядрено разоръжаване. Краят на студената война през 1991 г. пък връща стрелките на цели 17 минути от полунощ
Консуматорското общество и свръхконсумацията са основен проблем на развитието от 50-те години на ХХ век. Ерих Фром осъжда Модерността като подчинена на притежателния модус на съществуване, който води към тоталитаризъм, садо-мазохистична агресия, унищожение, потисничество и гибел и за това може да доведе до унищожение на живота на планетата… Истинската човешка личност се разкрива пълноценно единствено в битийния модус на съществуването ни, според Фром. “Постмодернисът” Жан Бодрияр обръща внимание на друго свойство на съвременната ни свръхконсумация – способността да подменя автентичното с фалшификации и симулации - симулакри… Фалшивият свят на свръхконсумация, на игра на сенките, илюзиите и рекламите е бляскаво разкрит в романите на Фредерик Бетбеде…
Критика на консуматорското общество:
- от Франкфурдската школа:
Ерих Фром: западната консуматорска цивилизация не е вече свободно и демократично общество, а общество на "бягство от свободата", на безпринципен конформизъм, което е подчинено не на модусите на пълноценна реализация на човешката личност (принципът "да бъдеш"), а на садо-мазохистичния принцип на зависимост, идолопоклонничеството, притежанието и експлоатацията (принципът "да имаш").
Теодор Адорно: "Редът, прокламиращ сам себе си, не е нищо друго освен прикритие на хаоса.", на "ограниченото еснафско-административно потисничество", който е в основата на "буржоазното съзнание, което принизява всички духовни творения до проста функция, до нещо, съществуващо само заради нещо друго, и в края на краищата до консумативен артикул."
Херберт Маркузе: изхождайки от ортодоксалния фройдизъм и от ортодоксалния марксизъм едновременно, Маркузе твърди, че в съвременното консуматорско общество човекът е престанал да бъде самостойна личност (Der Mensch), а се е превърнал в безличен статистически артикул - индивид без собствено лице, който не представлява нищо повече, освен част от еднакво форматирана, манипулирана, и дирижирана униформена маса (Das Mensch). В тази връзка добра илюстрация на идеите за обезличаването на човека е класическата сцена от филма "Стената" на Алън Паркър и Пинк Флойд:
Хана Аренд: Тоталитаризмът и авторитаризмът са системи, които разрушават социалните връзки между хората и като резултат довеждат до смърт на обществото - в крайната им фаза в тях остават само нелегитимни диктатори и потиснати или манипулирани маси, но липсва жизнено общество, способно да изгражда собствени структури и да взема самостоятелни решения. Всеки вид милитаристична или монополистична социална система води до същото - до социална дезинтеграция, разпад, катастрофа, гибел...
От френските философи постмодернисти:
Мишел Фуко: Неолибертарианската идеология и системата на наложения от нея "нов социален ред" са определени от Фуко като "капиталистическа анархия" или "анархо-капитализъм" - всичко е позволено, стига то да носи печалба на най-могъщите корпорации...
Жан Бодрияр: Стремежът към постоянна максимална продажба на възможно най-евтини и некачествени стоки и услуги води консуматорското общество в неговата крайна фаза до абсурдни форми на лъжа, измама, виртуалност, фалшификация и симулация. Стига се до парадоксална ситуация, при която в заобикалящата ни среда не остава почти нищо автентично - всеки обект, предмет, услуга, мисъл, чувство и дори самите факти се оказват особени псевдо-обекти, артефакти, изпълнени с фалш и илюзия - т.нар. от Бодрияр - "симулакри". В такова общество не се случват събития, защото нищо не се осъзнава като събитие - медиите не отразяват събитията, а творят фактите като изкуствено монтират заснети кадри с манипулативна цел, а така изфабрикуваните "факти изпреварват събитието", заместват го с виртуалния си образ и то не се случва като реално събитие за хората, а само като илюзорна симулация.
Критика на анализите на постмодернистите, утилитаристите и неолибертарианциите от:
Роналд Ингълхарт - "постматериални ценности": Според Ингълхарт в съвременното западно общество не всички общности са доминирани от ценностите на консуматорската култура и утилитаризма. Все повече стават самозараждащите се общности, които се сплотяват около етически, културни и духовни ценности и в определени ситуации са готови да жертват дори материалното си благополучие в името на тези ценности, определяни от автора като "постматериални". Ингълхард дели представителите на западната цивилизация на два типа, според ценностите им - материалисти ("стари") и културни хора ("млади"). Очакванията му, че постматериалните ценности един ден ще надделеят над материалистичните обаче не се сбъдват - оказва се че двата типа ценности съществуват едновременно в днешния свят и не може да се каже кои от тях ще доминират в бъдеще:
Робърт Пътнам - идеята за "социален капитал" : Пътнам е един от съвременните социолози, чиетио име се свързва с теорията за социалния капитал, според която истински здравото общество, за да има бъдещи перспективи за развитие, се основава не единствено и не главно на икономическите и финосови ресурси и капитали, с които разполага, а на съвсем различни от материалните "нематериални" духовни "капитали" като образованието, личностния фактор, социалния капитал. Социалният капитал е способността на обществото да позволява самоорганизацията и реализацията на жизнени общности и обществени структури, които участват в обществените процеси и тласкат социалното развитие напред със своята енергия, органичност и способност "отдолу" да се вземат и отстояват разнообразни решения за общите проблеми.
Критика на постмодернизма от Жил Липовецки:
На базата на наблюдения на съвременните обществени процеси и на съвременния характер на личността в западната цивилизация, Жил Липовецки прави следните изводи, които противоречат на теориите на постмодернистите за "края на големите разкази", за "нарцисизма" на съвременния човек и за съществуването на "постиндустриална" "постмодерна" епоха изобщо.
Според Липовецки епохата на индустриалната Модерност не е приключила, а напротив - планетарно се е наложила в триумф над всички възможни свои опозиции, победила е окончателно и се утвърдила като глобална Модерност без алтернатива, достигнала е своята крайност и прекаленост (хипер), поради което е придобила карикатурни и парадоксални измерения. Единствените идейни опори, които я спасяват да не рухне от собствената си тежест и атрофия са само четири общи принципа:
- сциентизъм - култ към точните науки
- неолибертарианство - либерални идеи
- технократски разум - утилитаризъм
- идеите за правата на човека
За Липовецки изобщо не може да съществува общество, ако то не се крепи на общи етически и духовни ценности. Хипермодерността не предоставя такива ценности на обществото и това довежда до парадоксалния характер на днешната "хипермодерна" личност - "изгубеният" човек, който сам трябва да избере своята идентичност и ценности сред морето от безкрайни възможности и да ги отстоява индивидуалистично. Човешкото търсене на духовни и нравствени идеали одухотворява консуматорската култура и придава на материалното различни, духовни измерения, но в същото време нарцисизмът на консуматорството не намалява и парадоксално съжителства в съвременните хора, заедно с търсещия им и неспокоен дух - "Нарцис се слива с Прометей". Поради прекалено голямата тревожност, която поражда това парадоксално сливане, наред с прекомерния индивидуализъм и идентичността по собствен избор, съвременния западен човек изпада в състояние на постоянно търсене на индивидуалното щастие в духовните преживявания, в индивидуалната етика и най-вече в любовта, но прекалено високите му изисквания го вкарват в състояние на перманентна неудовлетвореност, на екстремни крайности и на ексцесии, на вечно незадоволено желание всичко да бъде "все повече и все по-далеч".
Какво представлява парадоксалния и тревожен характер на хипермодерната личност, според Жил Липовецки може да се онагледи с романите на Фредерик Бегбеде:
и с многообразни примери от киното, рекламата, рок музиката:
Еманципацията на хипермодерния индивидуализъм би могла да се свърже с явления като различните съвременни движения за личностна и общностна независимост, например с ИНДИ движението.
Движение за личностна и общностна независимост от корпорациите - indie или independent движение:
Индипендънт (ИНДИ) движението - Движение на артисти и творци за пълна независимост от корпорации и продуценти. Най-известно е инди-движението в Сиатъл, където прераства във философия и начин на живот – като движението за ре-локализация, за независимо домакинство и стопанство, за защита на местните общности и автохтонните населения, като и копи-лефт движението, движетието на пиратите и др.
Антъни Макгрю: Според МакГрю трябва да се прави съществена разлика между глобализацията като идеологема и като реални процеси. Думата "глобализация" все по-често обозначава идеологията на глобалния капитализъм или идеологиите на неговите противници, и все по-рядко е израз на реалните глобални процеси, които протичат в обществата по света в момента. Според МакГрю като реални процеси не съществува една глобализация, а множество процеси на глобализация - в търговията, в комуникациите, в културата. Всички тези процеси са противоречиви и нееднородни и не могат да се обединят под общ знаменател в никаква единна концепция що е глобализация изобщо, тъй като не сме в състояние да предвидим до какви резултати ще доведат тези едва начеващи процеси.
Дейвид Леман: Британският антрополог Дейвид Леман твърди, че в днешния свят практически не съществува действителна глобализация, а изкуствено наложена насилствена хегемония на глобалния капитализъм. Според него единствената истинска глобализация е духовната и културната глобализация, която се налага чрез общи нравствени, духовни и ценности принципи и общи културни кодове, които проникват на всички нива на обществото, включително до нивото на вярата, ценностите, поведението и възприятията на отделния индивид. Духовни ценности, които да бъдат споделяни общностно от хората по света де факто липсват в икономическата глобализация, за която има само един утилитарен принцип - печалбата на всяка цена. Според Леман единствената състояла се досега в световната история истинска глобализация е религиозната - разпространението на будизма, на християнството, на исляма. Тази глобализация обаче никога не може да бъде глобална, тъй като винаги създава нови разделения и нови противопоставяния на културите.
Юрген Хабермас - "кокаколизация" и "throw-awaypolitics": Според Хабермас днешната глобализация няма нищо общо нито с християнския глобализъм от миналото, нито с просвещенческата идея на Кант за "общество на народите", което се стреми "към вечния мир". Нейният основен атрибут е "логиката" на стоките за еднократна употреба - всичко е временно и служи за краткотрайна полза, за печалба тук и сега, след което се изхвърля като ненужно, подобно на бутилките от кока-кола. Като цяло "кокаколизацията" се характеризира с повърхностност, неразумност, безпринципност, нетрайност и хаос. В политически аспект тя представлява триумф на временните решения, на липсата на общи принципи и ценности, на параванната (фасадната) демокрация, лишена от същности и съдържание, на безогледния фриволен популизъм.
Интересно е, че Хабермас заема метафората за кокаколизацията от образа на бутилката от кока кола във филма "Боговете сигурно са полудели". Обществото на "throw-away" механизмите е чудесно онагледено в изкуството, например в антиутапичния роман на Джузепе Д'Агата "Америка Ох-кей".
Макдоналдизация - Американският социолог Джордж Ритзър открива един от особено тревожните аспекти на днешната глобализация и го нарича „макдоналдизация”. Под макдоналдизация Ритзър разбира навлизането на принципите на маркетинга на американските вериги от фаст-фууд ресторанти и на логиката на поточната линия във все по-разнородни и нестопански сфери в обществата в глобален мащаб – в политическата сфера, в културата, в науката, в морала, в религиите, в ценностната система и т.н. Принципите на макдоналдизацията според Ритзър са четири:
Ефективност
Изчислимост
Предвидимост
Тотален контрол
Четирите принципа на макдоналдизацията изискват пълно опростяване на социо-културните взаимовръзки с една единствена цел – максимална печалба с минимално вложен ресурс за крайно ограничена клика от печеливши монополи, които разполагат с тотален контрол върху сферата, от която печелят. Според Ритзър макдоналдизация води до особено негативни явления в социален аспект, защото «заместват нравствеността на човешките същества с тази на поточната линия»: Книгата "Макдоналдизация на обществото" от Джордж Ритзър на български език:
"Макдоналдизация" в "Модерни времена" на Чарли Чаплин:
Глобалистите:
Кои са апологетите на глобализацията, на финансовия капитализъм, мултинационалните корпорации, индустриалното общество и статуквото след Втората световна война - "неолибертарианството":
Апологетите на глобализацията съмнително напомнят в своите разсъждения за егоцентричната и етноцентричната логика на Хегел от "Философия на историята" - "ние сме най-съвършените, защото това сме си ние". Според Хегел след дългото си историческо развитие Духът намира дома си в най-съвършеното човешко творение - Пруската монархия, на която и самият Хегел е в служба.
Франсис Фукуяма: За Фукуяма историята на човечеството вече е преключила, тъй като е достигнала в развитието си до непреодолимо съвършенство - северно-американската икономическа и политическа система на САЩ.
Самюел Хинтингтън: За Хънтингтън все пак съществуват и други цивилизации, освен тази на САЩ но всички те са лоши, антихуманни и крайно несъвършени. Ето защо големият избор на човечеството е да вземе правилната страна във "войната на цивилизациите" и да унищожи всички други цивилизации и култури, които оспорват, нападат и се стремят да погубят естественото съвършенство на цивилизацията на САЩ.
Кои са противниците на глобализацията:
Антиглобалистите:
Под антиглобализъм най-често се разбира антиамериканизма на бивши леви и комунистически мислители:
Жак Атали: като бивш член на френската комунистическа партия, Атали не е в състояние да надскочи идеологическата реторика на своята младост.
Ноам Чомски: изключително надарен блестящ мислител с подчертано леви политически идеи, любимец на всички противници на американизма и на новия световен ред на корпорациите.
Зигмунд Бауман: За Бауман новите неравенства в съвременността се измерват с новото "злато" - способността за бързо придвижване във времето и в пространството, както и в монопола над информацията. Според него „новите неравенства” предполагат криминализирането на света и появата на ново "крепостничество" в едно ново глобално Средновековие, по-мрачно от всяко познато ни минало. Преувеличавайки само един аспект от характеристиките на съвременния свят обаче, Бауман не взема под внимание нееднородността и нееднозначността на процесите на глобализация, които могат да имат и духовни или поне парадоксални ефекти, а също и пропуска да отбележи в анализа си огромните проблеми пред хората на планетата днес - надвисналата опасност от ядрена, екологична, технологична и социална катастрофа, които могат да се окажат по-фатални от което и да било мрачно средновековие и крепостничество.
Антиглобалистите подхранват с новата си реторика остарелите парадигми на контестацията - тези на анархисти, троцкисти, социалдемократи, нео-комунисти и комунари, десни и крайно десни националистически и фашистки групи.
Като цяло антиглобализмът е движение и настроение срещу глобализацията, но не за да се постигнат нови адекватни на съвременността форми на култура, общество и политика, а за да се фаворизират и идеализират безвъзвратно остарелите - традиционните общности, националните държави, комунистическите и фашистките режими.
Възможна ли е друга глобализация, основана на глобалните ценности, споделяни от осъзнатите индивиди и граждански групи по планетата ни, а не на либертарианската глобална икономика, поддържаща тоталитарното всевластие и своеволие на няколко самозабравили се хипер-корпорации.
Алтерглобализъм - Алетерглобализмът е движение за друга глобализация, неподчинена на контрола и репресиите на глобалните корпорации. Той е платформа за общуване и взаимно подпомагане на гражданското общество на глобално ниво. Ежегодните срещи на алтерглобалистите се осъществяват чрез организирания от тях Световен социален форум. Единственото алтерглобалистко издание у нас е вестникът Мон Дипломатик. Идейни предшественици на алтерглобалистите са сюрреалистите и битниците. Думите на френския поет сюрреалист Пол Елюар “Един друг свят е възможен и той е вътре в нашия свят” са взети за слоган на алтерглобализма от неговия кръстник Игнасио Рамоне, главен редактор на Мон Дипломатик.
Алтерглобалисти: Борбата с корпорацията за генно модифицирани храни Монсанто направи канадския фермер Пърси Шмайзер не само изявен алтерглобалист, но и лауреат на Нобелова награда. Друг фермер – алтерглобалист – французинът Жозе Бове, който лежа в затвора за демонтиране на ресторант на Макдоналдс и изкореняване на ГМО насаждения спечели немислима до сега победа на последните европейски избори в коалиция с френските Зелени. Ярки привърженици на алтерглобалистките идеи и практики са и личности като Салма Хайек, Шинейд О’Конър, Ману Чао.
Лица на алтерглобализма:
Игасио Рамоне избира сполучливото мото на алетрглобалистичното движение "Един друг свят е възможен" от произведение на големия френски поет сюрреалист Пол Елюар: "Един друг свят е възможен, но той е вътре в нашия свят".
Жозе Бове: Лидерът на Селската конфедерация на Франция, който след като лежа в затвора за демонтиране на ресторант на Макдоналдс и изкореняване на ГМО насаждения, наскоро спечели немислима до сега победа на последните европейски избори в коалиция с френските Зелени.
Ману Чао: Запознайте се с възгледите на подръжницете на алтерглобалистките движения - например Ману Чао: „Алтернативата е, мисля, че трябва да правиш политика навсякъде, където можеш да правиш политика – със себе си, със семейството си, с всички онези, които можеш да достигнеш в твоята среда. За мен е трудно в сегашните времена да повярвам в революция, която може да промени всичко изведнъж, повече вярвам в хиляди и хиляди малки революции на ближните, които променят непосредственото ти обкръжение. Всеки може да въздейства на непосредственото си обкръжение и да вложи енергията си в малкия свят около себе си“ (Ману Чао в интервю пред Грийнпийс - Германия)
Manu Chao - Politik Kills (official video)
politik kills politik kills politik kills
politik need votes
politik needs your mind
politik needs human beings
politik need lies
thats what my friend is an evidence politik is violence
what my friend is a evidence politik is violence
politik kills politik kills politik kills
politik use drugs
politik use bombs
politik need torpedoes
politik needs blood
thats what my friend is an evidence politik is violence
what my friend is a evidence politik is violence
politik need force poltik need cries
politik need ignorance politik need lies
politik kills politik kills politik kills
politik need force poltik need cries
politik need ignorance politik need lies
politik need force poltik need cries
politik need ignorance politik need lies
politik kills politik kills
Manu Chao "Rainin' In Paradize"
Welcome to paradize
today it's rainin
Welcome to paradize
today it's rainin
in Zaire
was no good place to be
this world go crazy
it's an atrocity
in Congo
still no good place to be
them kill me buddy
its a calamity
go Masai go Masai
be mellow
go Masai go Masai
be sharp
go Masai go Masai
be mellow
go Masai go Masai
be sharp
in Monrovia
This (is) no good place to be
weapons go crazy
it's an atrocity
in Palestinia
too much hypocrisy
this world go crazy
it's no fatality
go Masai go Masai
be mellow
go Masai go Masai
be sharp
today it's rainin
in paradize
Welcome to paradize
today it's rainin
In Bagdad
it's no democracy
that's just because
it's a US country
In Fallujah
too much calamity
this world go crazy
it's no fatality
go Masai go Masai
be mellow
go Masai go Masai
be sharp
today it's rainin
In Jerusalem
In Monrovia
Guinea-Bissau
today it's rainin
In Jerusalem
In Monrovia
Guinea-Bissau
today it's rainin
In Jerusalem
In Monrovia
Guinea-Bissau
today it's rainin
Welcome to paradize
today it's rainin
Welcome to paradize
today it's rainin
Emir Kusturica & The No Smoking Orchestra - Unza Unza Time
In the beginning at the boring time
Back in 1999
The man killed the line
Between punishment and the crime
On the planet earth
There was no more fun
No sex no drugs no rock'n'roll
All music turned to a fashion show
White man had british pop
And black man had soul
But no, not a drop of a blood
'cause video killed the rock'n'roll
And god said "oh my god!"
What's happened to the human being
What's happened to my lovely creature
They all become a cold machine
No more love no more power
Machine without gasoline
Wake up wake up crowd
Wake up from your boring dream
There is lighting
There is thunder
What's up with you i wonder
Lift your shoulders
Stamp your feet
Produce the extra protein
I'am gonna hit you hit you hit you hit you
Hit you with my rythm stick
So let there be light
Let there be sound
Let there be a music devine
It's unza unza unza unza time
White man had british pop
And black man had soul
No, not a drop of blood
'cos video killed the rock'n'roll
And god said "oh my god"
What's happen to the human being
Wake up wake up crowd
Wake up from your boring dream
There is lighting
There is thunder
What's up with you i wonder
Lift your shoulders stamp tour feet
Produce the extra protain
I gonna hit you hit you hit you hit you
Hit you with my rythm stick
So let there be light
Let there be sound
Let there be a music devine
It's unza uzna unza unza time
... ще говорим също за романа Charge d'ame на Ромен Гари:
Движението за климатична справедливост и за защита на автохтонните населения:
Какво желаят гражданските групи в Копенхаген? Слово на индианеца от Дакота Том Голтри от името на автохтонните народи (коренното население) по света:
Том Голтри: „Нашата майка Земя е майката -Земя на всеки един човек. Днес дойдохме тук от коренното население на всеки един край на Земята, за да настояваме правата ни да бъдат забелязани от главите на правителствата. Защото ако не получим справедливост по отношение на климатичните промени, това означава да не се признаят човешките ни права. Дойдохме от различни краища на света, за да бъдат зачетени правата ни – защото там, от където идваме знаем, че глобалното затопляне е истина, че климатичните промени са действителни. Тук дойдохме представители на народите на Южна Америка, от Африка, от Австралия, от Индия, а също и от коренното население на островите от Тихия океан, от коренното население на Азия, а също и и на полярния кръг. Хората от Арктика преживяха реалността на топенето на ледовете и тяхната култура е на ръба на разрухата. И затова сме тук, за да изискаме вашата подкрепа на всички народи, които са сега в Копенхаген, народите по света, за да застанете не само зад правата на коренните населения, но и на вашите собствени права като народи от света, като хора от гражданското общество. Ние сме свидетелите и носим тук свидетелствата си на тази петнадесета среща за климатичните промени. Ние сме притеснени, че световните лидери тук няма да преговарят за вас, за вашите интереси, а ще преговарят за интересите на корпорациите. Аз идвам от една действителност, която можем да наречем утробата на чудовището. Ние, коренното население на САЩ, добре знаем какво значи да ни бъде отнето всичко, знаем какво е да живеем в енергийна система, която е неустойчива, знаем какви са климатичните въздействия върху системата на храните и когато споменаваме за липса на безопасност в системата на изхранването, ние знаем какви са действителните измерения на този проблем. Ние знаем също какви са резултатите от засушавенето и от недостига на питейна вода. Ние сме коренно население, което има един от най-малките въглеродни отпечатъци в атмосферата ни, но в този свят получихме в замяна най-високите нива на разруха на природната ни среда, на екологична разруха, като резултат от глобалната индустрия, която убива нашите народи. Ние разбрахме, че е нужно да загърбим тази порочна система и да вървим към глобална промяна, към установяването на нова чиста и възобновяема енергийна система в глобален план. Затова говорим за промяна на системата, която да премахне старата система, която убива света, която унищожава дървото на съществуването ни до корен. И затова сме тук като коренно население, за да декларираме правата си, които да бъдат разпознати. Уважавайте братята си, уважавайте старите и младите и бъдещите поколения. Ние имаме дълг към последиците от дейността си, които ще завещаем на бъдещите поколения. Аз съм тук от името на народите от Минесота, Ню Мексико, Дакота, за да затвърдим нашите връзки с останалите народи. Хау.
Ние искаме истински дговор. Искаме истински решения, а не фалшиви решения. Атомната енергия не е чиста енергия. ГМО-дървета и насаждения – това не са решения. Генното инженерство не е решение. И пазарът на въглеродни емисии също не е действително и ефективно решение. Ние сме тук, за да остояваме да има истинска промяна. Благодаря ви.”
И последно: Свърши времето на „Ние можем“. Дойде ново време - времето на „ние ще го напарвим“
Някои от идейните течения, вдъхновители на алтерглобилисткото движение:
сюрреализъм - антивоенно, антинационалистично и антибуржоазно движение на мислители и творци-авангардисти в Европа, най-активно между двете световни войни. Андре Бретон, който е по професия психиатър, а по призвание поет и мислител, е сърцето на движението. За него сюрреалистичната революция трябва да бъде антропологична революция - революция в самия човек, в неговия дух. За да спрем войните, несправедливостта и насилията е нужно да променим самия човек, като започнем от себе си - да достигнем откровението за човека в точката на „свръх-реалното” - невероятното място, където духът и действителността се срещат. С движението на сюрреалистите са свързани художници като Пабло Пикасо, Салвадор Дали, Макс Ернст, Хуан Миро и Ив Танги, поети като Пол Елюар, Робер Деснос, Луи Арагон, Жак Превер, философи като Андре Бретон и Жак Лакан, фотографи като Ман Рей, режисьори като Луис Бунюел. С идеите на сюрреалистите са свързани въпросите за Другостта и за Другия в хуманитарната традиция, преосмислянето на фройдизма и на марксизма, на квантовата логика и на закона за неопределеността в индивидуалистичния свят на самостойната личност и др. Групата на сюрреалистите се разпада, разделена от различни клонове на политическите убеждения и действия - между лявото, дясното и безпътицата - сталинизъм, троцкизъм, католически консерватизъм… и официално е разпусната по време на студентските протести през 1968 г. в Париж - времето на хипи движението и на раждането на екологизма. Въпреки това духовното й влияние остава осезателно и до днес. Жак Дерида определя сюрреалистите като първите пионери на след-индустриалните и след-модерните ценности в западната цивилизация.
толстоизъм - „народническата” идея за обществото, изградено от самостоятелни и самоуправляващи се малки общности и самозадоволяващи се селски стопанства се съчетава от граф Толстой с идеите за самоотверженото отстояване на етически ценности и принципи, свързани с независимостта на човека.
гандизъм - следване на примера на Махатма Ганди за самоотвержена борба за човешкото достойнство на всеки един човек, насочена срещу политическия, икономическия и духовния колониализъм на Запада, без компромиси, но с отказ от всяко насилие.
екологизъм - етичните идеи на Алберт Швайцер, на Рудолф Щайнер, на Фриц Шумахер, на Дени дьо Ружмон, на Едгар Морен, на Лестър Браун и още много други - колкото разнородни, толкова и свързани в общия патос на преклонение пред светостта на живота на Земята…
В рамките на свободно избираема дисциплина "Култура на бъдещето - проекти и практики на устойчиво развитие" през месец ноември 2010 се проведоха следните лекции и упражнение по втория тематичен блок на предмета - "Екологизмът - наука на бъдещето", свързани с проблема за големите научни открития в рамките на природните науки, довели до зараждането на новата парадигма на еколигизма и устойчивото развитие.
Тук можете да чуете звукозаписът на лекцията на д-р Петър Канев по темата:
В следващата лекция на тема "Популяризирането на науката и образование на бъдещето: големият социален проблем на проекта за устойчиво развитие? Нужно ли ни е образование и защо? Какво трябва да бъде образованието на бъдещето - през възгледите на Томас Кун, на Карл Г. Юнг и на Стивън Хокинг до Лисабонската стратегия на Европейския съюз." д-р Петър Канев подчерта нуждата от нов тип образование, свързан с новите парадигми в областта на пиродните науки. Чуйте звукозаписа тук:
Следващата лекция и семинар бяха посветени на органичните системи и на новите парадигми в науката - чуйте тук лекцията на д-р Петър Канев по темата и презентацията на студента Елеонора Стайкова за първия научен бестселър - книгата на Стивън Хокинг "Кратка история на времето":
Последният семинар за 2010 г. продължи по същата тема. Основният фокус на презентациите и обсъжданията бяха характеристиките на органичния тип сложни системи, както и същноста на живота и на ДНК, според най-новите научни открития във връзка с разчитането на човешкия геном:
В рамките на свободно избираема дисциплина “Култура на бъдещето - проекти и практики на устойчиво развитие” през месец ноември 2010 се проведоха следните лекции и упражнение по втория тематичен блок на предмета - “Екологизмът - наука на бъдещето”, свързани с проблема за големите научни открития в рамките на науките за човека, довели до зараждането на новата парадигма на еколигизма и устойчивото развитие.
Тук можете да чуете звукозаписът на лекцията на д-р Петър Канев по темата:
В рамките на семинара след студентски презентации бяха обсъдени идеите на К. Г. Юнг и движението на сюрреалистите, свързани с въпроса за Другия като нова парадигма за човешката личност, поставена от Жак Лакан, както и проблемите, поставени в книгата на Андре Бретон "Надя":
Новата парадигма на екологизма се различава от класическите парадигми на Модерността, така както дървото се различава от пирамидата. Докато парадигмите на Модерността, на индустриализма и на хипермодерността се отличават със своя елементарен егоизъм и егоцентризъм в нравствено-ценностно отношение и със своя милитаристичен и грабителски характер, основан върху постоянна конфронтация и фрагментаризация, свръхексплоатация и свръхконсумация, обсесия за свръхмерна власт, команден принцип и постоянна експанзия, механичност и машиналност, патологична грандомания и оценностяване на липсата на ценности и фаворизиране на количествените за сметка на качествените характеристики на благата, то новата парадигма на екологизма е основана на съсвсем други ценности и на съвършено нова логика - тази на отговорното стопанство, на ценността на живота и на сложните органични системи, които се отличават с качествата на взаимовръзка-синергия, холизъм-цялостност, комплексност-сложност, както и с оценностяване на всеки мялък детайл, на различието и многообразието, на естественото и орагничното, на самоорганизацията и на качествените характеристики, позволяващи всеки обект и всяка система на оценностяване да се разглежда и като субект на ценността.
Част от разликите между парадигмите на Модерността и на индустриализма и младите "зелени" парадигми на екологицзма и устойчивото развитие могат да се обобщят в следната схема:
МОДЕРНОСТ-ИНДУСТРИАЛИЗЪМ
ЕКОЛОГИЗЪМ-УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
елементарност
комплексност-сложност
Проста механична системност - машини
Сложна органична системност - организми
Фрагментаризация – разчеленение на действителността
Сложна мрежа от взаимосвързаности - синергия
Алиенация – отделеност и отчужденост – изолация на обектите
Цялостност- неразчленимост на действителността - холизъм
Команден принцип на властта
Самоорганизация и автопоеза
Оценностяване на количествените характеристики
Оценностяване на качествените характеридстики
Грандомания и ценност на командните елементи в системите
Ценност на малкото и на вески един детайл от системите
Безогледна консумация тук и сега
Отговорно стопанисване с мисъл за бъдещето
Експлоатация до пълно изчерпване на ресурсите
Принцип за възобновяемост на благата и неразхищение на енергията: „ограничавай-използвай отново-рециклирай“ (reduce-reuse-recycle)
Експанзия и глобална монополизация
Локализация и ограничаване на общностите
Конфронтация и противопоставяне на всеки два елемента
Търсене на хармония, съгласие, взаимосвързаност
Милитаризъм, мачизъм, агресия и насилие
Пацифизъм, равнопоставеност на половете, мир и диалогичност
Цинизъм и безстрастност
Емоционалност и защита на нравствени ценности
Униформизация, обезличаване и конформизъм
Оценностяване на вяска форма на многообразие, на различието, на личностното начало
Егоцентризъм – само аз съм важен и само аз съм ценен
Екоцентризъм – всичко е важно и затова аз съм ценен
Ценност на машината
Ценност на човека и на живота
прекаленост
умереност
Къде могат да се търсят предшествениците на новите идеи на екологизма? Някои анализи ги свързват с романтизма, а други с левите движения, но това заключение се дължи на някои повърхностни характеристики и съ сигурност не е коректно. Романтизмът е част от парадигмите на модерността в качеството си на едната страна от модерните опозиции наука-изкуство, обективно-субективно, консервативно-либерално, романтично-реалистично и т.н. Рожби на романтизма са фашистките и болшевистките режими, идеите за върховенството на човека над всичко останало, за равенството на човека с бог и за безкрайния прогрес и светлото бъдеще. Със сигурност тези форми на романтичното нямат нищо общо с екологизма и с новите "зелени" ценности. Същото се отнася и за левите движения на нархисти, комунисти, социалисти и пр., които като правило са част от рамантичната култура, част са от Модерността в качеството си на класическата за нея опозиция ляво-дясно и се основават на милитаристични ценности, свързани с насилието, доминацията и командния принцип. В политическо и в идейно отношение екологичните парадигми са много по-близо до гандизма, отколкото до лявото или дясното в класическия му евро-атлантически контекст.
Корените на екологизма би трябвало да се търсят не толкова в романтизма с неговото обожествяване на природата, а по-скоро в класическите идеи на Просвещението за цеността на съзнанието, познанието и на образованието, на справедливостта и истината, на свободната воля на човека и на категоричния нравствен императив и на идеята за естествената органична същност на човешките същества.
В рамките на свободно избираема дисциплина “Култура на бъдещето - проекти и практики на устойчиво развитие” през месец ноември 2010 се проведоха следните лекции и упражнение по третия тематичен блок на предмета - “ЕКОЛОГИЯТА КАТО СТОПАНСТВО НА БЪДЕЩЕТО: Третият стълб на устойчивото развитие”.
Тук можете да чуете звукозаписът на лекцията на д-р Петър Канев по темата и студентската презентации за доклада Брунтланд:
Заключителният семинар продължи с презентации за антиутопията "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли и за новата книга на Рандъл Бейкър, както и със обобщение на изученото в рамките на дисциплината:
Софийско гражданско сдружение 'Щастливеца'
http://www.placeforfuture.org
В “Щастливеца” ни обединява любовта към природата на живота и на човека.Сдружението бе създадено първоначално с идеята да свържем личности от разнородни професионални и обществени сфери в задружни действия по проблеми от първостепенен обществен интерес.
Основният ни стремеж днес е изграждане на социални мрежи за практическо образование по гражданско участие, устойчиво развитие и екология в широк смисъл.
В настоящия момент в сдружението членуват 22 души, а периодично се приемат и нови членове. "Щастливеца" има над 80 симпатизанти и доброволци и над 20 постоянни партньори в лицето на различни екологични организации, образователни и публични институции и граждански групи. В екипа на кампанията "Място за бъдеще" активно работят между 9 и 12 човека с различен професионален и граждански опит.
Университетски кампания за гражданско участие и устойчиво развитие МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ — целта е осъществяване на широк граждански форум в университетска среда и включване на проблематиката на гражданското участие и устойчивото развитие като практическа дейност в учебните програми на различни университетски специалности.
ИНДИВИДЪТ Така че индивидът е този, който става опора на самия себе си и сам си дава легитимност. Това аз наричам субект. Това означава следното: в този объркан и сложен свят на масови комуникации и масова консумация, аз искам да продължавам да се възприемам като творец на самия себе си. Най-напред, да не се губя от погледа си, да не се загубя в тълпата, в стадото, ако искате ... (...) От марксизма насам вече не се говори за човешки права, а за социални права. Днес човешките права се завръщат. Знаете, това не е забавно, въпреки че понякога може да има някои забавни страни, както всичко, но тук има една чувствителност към правата, тоест правото на всеки един човек да води живот в отговорност и свобода. Дори бих казал – предпочитам да използвам още по-прости думи – че това, което по-голямата част от хората отчетливо искат днес, е : „Искам да бъда уважаван, не желая да бъда унижаван, искам с мен да се отнасят като с човешко същество.”
НОВИТЕ СОЦИАЛНИ ДВИЖЕНИЯ В други части на света има модели. Основно модели на тоталитарни държави, по китайски образец, ако искате, и това е нещо съвсем различно от западния модел. Но ние сме изпаднали в един момент, в който вече няма нищо. И тогава си казах: „Наистина ли няма нищо?” И в един момент стигнах до извода, че всъщност, ако наблюдаваме това, което се случва - тук не става дума за мнение, което е само мое – има едно голямо движение, което пронизва нашето общество. Едно движение, чието послание е, че понеже досега всичко се е опирало на противопоставянето, на парната машина, както казваше Леви-Строс, сега става дума да съшием онова, което сме разкъсали, да съчленим онова, което сме разделили. (...) Имаше една култура на проитвопоставянето - между тяло и дух, „между дома и улицата”, както казват бразилците, между частното и общото, между мъжа и жената и пр. И има движения, мисля, които бихте могли да наречете социални или културни движения. Най-важното, най-видимото от тези движения, е онова, което се нарича политическа екология, тоест че трябва да се противопоставим на противопоставянето между природа и култура, на натура и култура, иначе вървим към неминуема катастрофа и не ни остава много време. Вярно, това не произведе кой знае какво, но все пак съществува. В по-слаба степен, по един по - неясен, но интересен начин, бих казал, че алтерглобализмът също представлява нещо. Те казват – добре, глобализация, окей, но какво става с локалното, с особеното, с уникалното, какво правим с него, трябва да се опитаме да съчетаем и двете. Тези две теми са основни.”
ЖЕНИТЕ КАТО АКТРИСИ 
