ПРОГРАМА - Пътуващ семинар по стаж култура на бъдещето този вторник - "Пътят от Сердика към Рим - По древния път Via Aristotelis"

Здравейте колеги,


И така, текущите въпроси по стажа ще обсъдим явно този вторник. Това ще една основните ни задачи този вторник - разпределяне на задачи и самостоятелни работи по стажа - така че постарайте сте да сте всички.

Избрах да направим срещата си извън София - тъй като така ще ни е по-приятно, а и същевременно ще посетите, видите и научите за места и райожни, които иначе може би никога няма да посетите, тъй като не знайно защо не са популярни. Това е типичният шоплук, описан от Елин Пелин - Софийското поле, Софийската Стара планина (е, и Ихтиманската Средна гора, но нея ще посетим евентуално друг път).

ПРограматна ни з апридвижване засега е следната:

Срещата ни ще е бъде на последната спирка на метрото в кв. Обеля на спирката на селскиет рейсонве 31 и 30, която е пред самата метростанция в 9,30 ч. сутринта.

ПРОГРАМА - Пътуващ семинар по стаж култура на бъдещето този вторник - "Пътят от Сердика към Рим - По древния път Via Aristotelis"

1. Тръгване: 9,30 - 10,00 за село Балша (който закъснее - рейсът за там е 30), билет - градски транспорт обикновен от 1 лв, дори ако си вземете комбирниран с метрото цялото пътуване излиза 1,50 лв

2. Посещение на с Балша в полите на Софийската стара планина, родното място на Иван Денкоглу
- кръчмата,
- църквата, старата църква, изгорена по време на априлското възстание, оброчните кръстове, изработени от бай Васил Ташков
- кратка разходка в планината, с пикник, на койт още обсъдим задачите по стажа, посещение на естествената екосистема на Стара планина и на боровото гора, която е засадена през 20те години на 20 век и е разрушила почвите и съобществата от видове, посещение на мястото, където штландец дсе населил да живее в дивата планина като робинзон почти целогодишно на палатка и евентуално, ако имате желание, посещение на Балшенския манастри, наскоро построен върху основите на стария, разушен и превърнат в селскостопанска сграда по времето на Червенков и разговор с отец Стефан, който поддържа манастира и се самоиздържа като го е превърнал в стопансство, в което гледа мед и стада овце.

3. Посещение на шопските села от Софийското поле с оглед на въпросите за традицията им, бъдещето им и големите съвременни проблеми там -
- с. Балша - един от най-добрия въздух замерен в България и и кариерата за инертни материали
- с. Доброславци - цехът на Биопрограма и лабораторият ана Соффарма,
- с. Житен - влажните зони на река блато в която обитават 45 от най-редките и застрашени видове птици в България, обезлесяването на лонгозната раститаленост под предлог "прочистване" на речните корита и замърсяването й от гаражите и складовете на Биомет и заводите в Костинброд - разговор с орнитолога д-р Петър Шуролинков от Института по зоология на БАН, член на Сдружение за дива природа Балкани, Българско дружество за защита на птиците, Софийско гражданско сдружение "Щастливеца" и др. и с негови колеги
- с. Мрамор - посещение на тракийската могила и параклиса Св. Петър на река Блато и евентуално на църквата "Вси Светии", която е паметник на културата от местно значение и среща с доц. Трендафил Кръстанов, кирилометодиевист, откривател на най-старо датираната староблъгарска книга - Ватиканския палимсест, планинар и познавач на родния си край - Шоплука, член СГС-Щастливеца и евнетулно среща с някогашния певец и музикант на селото Павел Лесов (не е сигурно, защото той е много възрастен - над 95 годишен) и накрая посещение на новата индустриална зона - завода за пластмаси и завода з а химически бои или как новия Общ устройствен план на София може да унищожи цели райони, като по времето на сталинизма...
- Уникалната градина на проф. Атанасов, авторът на първия Закон за опазване на природата, първият защитник на Витоша, бивш министър на Земеделието от правителството на Богдан Филов, заточен по времето на В. Червенков в с. Мрамор, без право да влиза в София и среща с дъщеря му Елена Атанасова, автор на книгата за него
- кв. Требич и неизвестната епопоея на българските grassroots - граждански подвиг и солидарността на требичани, единствено благодарение на които Софийското поле не се превърна в нерегламентирано сметище - среща с Величка Маринова, съпруга на инициатора на протестите Марин Маринов и експерт в Атгенцията за защита на конкуренцията
- прибиране през Илиенци

Вероятно ще приключим вечерта, ако всички предвидени срещи се състоят

Бележка: За онези, които не могат да останат до края на семинара на открито, винаги може да се приберете по всяко време от софийските села, тъй като ги обслужва градски транспорт.

Очаквам потвърждение по мейла на всеки един от вас - кой може и кой не може да дойде, за да не се получат разминавания, които ще усложнят програмата и конфузни ситуации кат опри посещението на Железница.

Поздрави и до вторник.

д-р Петър Канев

Проект Университет на открито - презентация

Проект Университет на открито - презентация

19 април, понеделник, 18,00 ч. : Представяне на проект Университет на открито в аулата на НБУ

Уважаеми колеги и приятели!

Имам удоволоствието да Ви споделя, че най-накрая стартира проекта на СГС-Щастливеца, Природен парк Витоша и НБУ УНИВЕРСИТЕТ НА ОТКРИТО. Представянето на проекта ще се състои в аулата на НБУ този понеделник от 18,00 часа.

Получихме информацията от арх. Гергана Стефанова в последния момент и съжалявам, че толкова късно я получавате от мен. Ето какво ни изпрати тя:

По случай Деня на Земята

Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”,

Природен парк Витоша

и департаментите на НБУ:

“Науки за Земята”, “Дизайн и архитектура”, “Масови комуникации”,
“Политически мениджмънт и публични политики”, “Икономика и бизнес администрация”

в рамките на проект: “Университет на открито” организират на:

19.04.2010 г. от 18.00 часа в аула – корпус I

Среща с инж. ТОМА БЕЛЕВ

директор на природен парк “Витоша”

Всички приятели на природата са добре дошли!

Надявам се, въпреки това, заинтересованите от проекта хора и поне участниците в него да успеята да дойдат утре в 18,00 в НБУ!

Светла Николова (Агролинк) - Органично срещу моноклутурно земеделие и опасности от ГМО индустрията

Светла Николова (Агролинк) - Органично срещу моноклутурно земеделие и опасности от ГМО индустрията

На 29 януари се състоя посещение на студенти културолози от курса Култура на бъдещето в сдружение Агролинк. Светла Николова от сдружението разясни на студентите какво е органично и какво монокултурно земеделие и какви са истинските опасности от ГМО индустрията и въвеждането й в България и в Европейския съюз. Чуйте звукозаписа от срещата:

Днес нашият дом е нашата планета, а цивилизацията ни е планетарна, а ако унищожим дома си като предшествалите ни цивилизации, ние вече няма къде да се преместим, защото не разполагаме с друга планета. Това ни поставя пред съдбовен избор – да се откажем от неустойчивостта на командните централизирани цивилизации и да се преоткрием в устойчивостта на органичните култури – само така ще можем да постигнем органична социална система, която да се развива устойчиво и да не позволи ентропията на цялата ни планета – нашия общ дом. Това е автентичната философия на идеите за устойчиво развитие.

Проектът за устойчиво развитие е замислен като своеобразен Ноев ковчег, като спасителен пояс на потъващото човечество.

Такава е връзката между новите научни парадигми и проектите и практиките на органично и самоподържащо се, т.е. устойчиво развитие.

Важна характеристика на органичните системи е многообразието и липсата на централен елемент на системата и на централизация, поради което тя постига самоорганизация.

Според холистичните теории в органичните системи липсва централизация – няма централен елемент, защото именно целостта на системата е нейният център, а не отделни елементи на системата – системата в цялото й многообразие в нейният цялостен сбор е центърът на системата.

Така например човешкият организъм няма център – всяка един елемент в него е жизненоважен, защото той е жив в неговата цялост от многообразни елементи, а не само чрез един централизиращ елемент. Човек не може да живее не само без мозък, но и без сърце, и без стомах, и без бели дробове и без бъбреци – всеки елемент е централен в органичните системи.

Теорията на катастрофите посочва, че при силни външни въздействия системата може да се разпадне не от естествената термодинамична еволюция, а под външен натиск, който разрушава структурата й.

Разцентрованите системи в крайна нестабилност и неустойчивост могат много лесно да бъдат разрушени от силни външни въздействия или значително да бъдат променени при много слаби въздействия

Органичната еволюция преодолява ентропията – живите системи вместо да изчезват като вършат работа, компенсират загубата на енергия като се рекомбинират, размножават се, усложняват се и се развиват

Това разбиране за органичната еволюция като преодоляване на ентропията е в основат ана философията на екологизма, включително на нулевия растеж и на устойчивото развитие.

Ако една система не е органична, то тя рано или късно стига до ентропия и загива

Например в земеделието монокултурното индустриално земеделие води до изчерпване на системата, огромни загуби на енергия, изчерпване на елементите и ресурсите й (изчезват видове, а почвата ерозира), неустойчивост на външни въздействия (в случая – плевели, вредители, природни катаклизми) и като завършек неустойчивост и непродуктивност на системата, която по силата на ентропията и на термодинамичната еволюция накрая умира напълно, без способност да се възстанови – почвата изчезва, организмите загиват, местността се опустинява.

Обратното на индустриалното монокултурно земеделие е органичното земеделие – то се подчинява не на термодинамичната, а на органичната еволюция и преодолява ентропията, тъй като функционира като сложна органична екосистема – многообразието и взаимодействието (синергията) на видовете, слабият разход на енергията и нейната възвръщаемост, възможността за постоянни рекомбинации и размножаване гарантират устойчивостта на системата на органичното земеделие, което е екологично, именно защото представлява органична екосистема.

Ето какво каза още в тази връзка д-р Светла Николова:

Най-големият и същностен проблем при ГМО земеделието е, че то изгражда една неорганична, еднообразна, монокултурна, до крайност проста, милитаристична, непрозрачна, недемократична, несамоподържаща се, тоталитарна и свръхиндустриализирана система, която изчерпва естествените ресурси, разрушава екологичните, икономическите и социалните системи и налага тотален глобален монополизъм на две-три самозабравили се и неконтролирани от никого мега корпорации

В тази връзка тук можете да чуете прекрасната презентация на студенти културолози за компанията Монсанто:

Още по тнемата за гмо в България вижте тук:

статия на Моника Кънева

и статия на Павлина Недева и Борислав Асенов

Приключенията на българските природозащитници на срещата за климата в Копенхаген

И последно: Свърши времето на „Ние можем“. Дойде ново време - „на ние ще го напарвим“

Борислав Сандов от “Зелен университет” и Магдалена от Граждани за Рила са с патладжанен оттенък, след като са чакали повече от 8 часа за акредитация да влезат в Бела център, където се провежда срещата за климата на ООН в Копенхаген. Вижте коментарите им:

А тук нашите герои вече са в Бела център на срещата на ООН за климате в Копенхаген:

Но приключенията продължават… Едвам влезли в Бела център, нашите герои се оказва, че не могат да излязат от там, защото ги спира датската полиция и после ги бие. На следващите кадри се вижда коментара на Вера Петканчин, която прави отчаяни опити да общува културно с датски полицаи:

А ето и коментара на самите бити:

А ето го и коментара на цялата българска групичка за това какво се случи и какво не се случи на световната среща за климата в Копенхаген:

А тук можем да научим още по-пикантни и ентересни подробности от приключенията на българите в Копенхаген, например за приключенията на българската зелка в гнилата Дания:

и за копнежа по родната родина:

Едва прибрали се в София, българските природозащитници “акционери” не могат да изтраят и миг без акция за климатична справедливост:

В София обаче не се намира кой да ги бие или да ги арестува. Никой не разбира какво викат, освен един случайно (или може би неслучайно) попаднал на мястото на акцията американски турист:

А ето как звуча топлата и близка българска гайда в далечния и студен Копенхаген:

February 26th, 2010

За климата и хората или българската следа в Копенхаген - ас. Радосвета Кръстанова, НБУ, СГС-Щастливеца - видеозапис

Радосвета Кръстанова открива първа част на семинара и дискусията За климата или хората или българската следа в Копенхаген, който се проведе в Нов български университет на 26 февруари 2010 г.

Събитието се проведе в рамките на фестивал Future Friendly, на кампания МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ и на проект “Холистичен подход за намаляване на парниковите газове в България” с подкрепата на Депаратменти Политически науки и Икономика и бизнес администрация на Нов Български Университет, Фонд за подкрепа на НПО в България към eea grants (Грантове та Европейското икономическо пространство), ФРМС, Фондация ЕкоОбщност и Норвежки университет за наука и технологии.

Радосвета Кръстанова откри втората част на събитието За климата и хората, под наслов Българската следа в Копенхаген. Втората част беше посветена на анализ на случилото се в Копенхаген през погледа на гражданите – Теодор Василев от Народно читалище “Бъдеще сега” и Вера Петканчин от “Граждани за Рила” споделиха своите преживявания от участието си в алтернативния граждански форум, който събра в датската столица близо 60000 граждани от всички краища на света. Дебатът започна с прожекция на филм за българското участие в Копенхаген и свободна дискусия по темата..

Семинарът и дискусията “За климата и хората. Българската следа в Копенхаген” имаха за цел да повдигнат въпросите:

Къде се намира България два месеца след Конференцията на ООН за климата в датската столица, която не успя да предложи обвързващо глобално споразумение за борба с климатичните промени? Какво да очакваме от новата надежда за постигане на съгласувани глобални действия - Климатичната конференция в Мексико сити, предвидена за края на 2010г.? Ще се запомни ли и с какво българското присъствие в Копенхаген ? Какви са последствията от климатичните промени за България и какви са мерките, предвидени от българската държава и правителство за противодействие на тези последици? Информирани ли е българското общество за най- значимия проблем на съвременността или отново се нареждаме сред изоставащите? Защо е необходимо да знаем повече, за да бъдем по-добри граждани?

Дискусията даде отговор на тези и на други интересни въпроси, свързани с най-голямото предизвикателство на нашето време.

March 16th, 2010

Глобални екологични промени - презентация на проф. Нешо Чипев, ЦЛОЕ, БАН

Презнетацията за глобалните екологични промени на проф. Нешо Чипев от Централна лаборатория по екология при БАН беше изнесена в Нов български университет на 26 февруари 2010 г. по време на семинара и дискусията За климата или хората или българската следа в Копенхаген. Събитието се проведе в рамките на фестивал Future Friendly, на кампания МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ и на проект “Холистичен подход за намаляване на парниковите газове в България” с подкрепата на Депаратменти Политически науки и Икономика и бизнес администрация на Нов Български Университет, Фонд за подкрепа на НПО в България към eea grants (Грантове та Европейското икономическо пространство), ФРМС, Фондация ЕкоОбщност и Норвежки университет за наука и технологии.

Презентацията на проф. Нешо Чипев беше част от първа част на събитието За климата и хората, в която бяха очертани проблемите, свързани с промените в климата на глобално и локално ниво и ще открои политическия ангажимент на българската държава за съкращаване на парниковите емисии.

Семинарът и дискусията “За климата и хората. Българската следа в Копенхаген” имаха за цел да повдигнат въпросите:

Къде се намира България два месеца след Конференцията на ООН за климата в датската столица, която не успя да предложи обвързващо глобално споразумение за борба с климатичните промени? Какво да очакваме от новата надежда за постигане на съгласувани глобални действия - Климатичната конференция в Мексико сити, предвидена за края на 2010г.? Ще се запомни ли и с какво българското присъствие в Копенхаген ? Какви са последствията от климатичните промени за България и какви са мерките, предвидени от българската държава и правителство за противодействие на тези последици? Информирани ли е българското общество за най- значимия проблем на съвременността или отново се нареждаме сред изоставащите? Защо е необходимо да знаем повече, за да бъдем по-добри граждани?

Дискусията даде отговор на тези и на други интересни въпроси, свързани с най-голямото предизвикателство на нашето време.

March 16th, 2010