понеделник, 15 март 2010 г.

За климата и хората или българската следа в Копенхаген - ас. Радосвета Кръстанова, НБУ, СГС-Щастливеца - видеозапис

Радосвета Кръстанова открива първа част на семинара и дискусията За климата или хората или българската следа в Копенхаген, който се проведе в Нов български университет на 26 февруари 2010 г.

Събитието се проведе в рамките на фестивал Future Friendly, на кампания МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ и на проект “Холистичен подход за намаляване на парниковите газове в България” с подкрепата на Депаратменти Политически науки и Икономика и бизнес администрация на Нов Български Университет, Фонд за подкрепа на НПО в България към eea grants (Грантове та Европейското икономическо пространство), ФРМС, Фондация ЕкоОбщност и Норвежки университет за наука и технологии.

Радосвета Кръстанова откри втората част на събитието За климата и хората, под наслов Българската следа в Копенхаген. Втората част беше посветена на анализ на случилото се в Копенхаген през погледа на гражданите – Теодор Василев от Народно читалище “Бъдеще сега” и Вера Петканчин от “Граждани за Рила” споделиха своите преживявания от участието си в алтернативния граждански форум, който събра в датската столица близо 60000 граждани от всички краища на света. Дебатът започна с прожекция на филм за българското участие в Копенхаген и свободна дискусия по темата..

Семинарът и дискусията “За климата и хората. Българската следа в Копенхаген” имаха за цел да повдигнат въпросите:

Къде се намира България два месеца след Конференцията на ООН за климата в датската столица, която не успя да предложи обвързващо глобално споразумение за борба с климатичните промени? Какво да очакваме от новата надежда за постигане на съгласувани глобални действия - Климатичната конференция в Мексико сити, предвидена за края на 2010г.? Ще се запомни ли и с какво българското присъствие в Копенхаген ? Какви са последствията от климатичните промени за България и какви са мерките, предвидени от българската държава и правителство за противодействие на тези последици? Информирани ли е българското общество за най- значимия проблем на съвременността или отново се нареждаме сред изоставащите? Защо е необходимо да знаем повече, за да бъдем по-добри граждани?

Дискусията даде отговор на тези и на други интересни въпроси, свързани с най-голямото предизвикателство на нашето време.

March 16th, 2010

Няма коментари:

Публикуване на коментар