Loading...

четвъртък, 8 юли 2010 г.

Пътуващ семинар "Непознатата Витоша" по проект Университет на открито - танци в хижа Звездица


Универститет на открито танцува - студентите от пътуващ семинар “Непознатата Витоша” и фолклорен ансамбъл от гр. Харманли танцуват заедно Дунавско хоро

На 29 и 30 май 2010 година беше осъществен първият пътуващ семенар по проект “Университет на открито” на Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”, Дирекция на Пиророден парк Витоша и Нов български университет. В семинара “Непознатата Витоша” взеха участие студенти и преподаватели от четири департамента на Нов български университет от специалностите екологичен мениджмънт, архитектура, управление на туризма, масови комуникации, политически науки, международни отношения, алтернативен туризъм, кино и телевизия и реклама и шоубизнес, както и стажанти в СГС-Щастливеца от специалност културология на СУ “Св. Климент Охридски (към стаж “Култура на бъдещето - проекти и практики на устойчиво развитие”).

Студентите и преподавателите се разделиха на няколко работни групи. Една част от тях (бъдещи архитекти и културолози) посетиха непознатата южна страна на Витоша - селата Боснек и Чуйпетлово, а друга част се включиха в почистването на парка, организирано от WWF Дунавско-карпатска програма по случай деня на природните паркове, както и в различин дейности във и около кв. Драгалевци. Работните групи се събраха следобед заедно в хижа Звездица, където презентираха и обсъдиха съвместно с представители на Дирекцията на Природен прак Витоша наблюденията си и извършените от тях до момента дейности по проекта в рамките на учебните им програми, стажове и практики.

Последва интересна интердисциплинарна нощ и много разнообразни танци, където студентите от проекта Университет на открито имаха възможност дори да демонстриат уменията си да танцуват традиционни български хора в надпревара с фолклона танцува група от читалище в Харманли:

Тук може да гледате и други интересни интердисциплинарни танци на студентите в непознатата Витоша: Дневник на СГС-Щастрливеца:

танци

July 8th

На сутринта участниците в семинара поеха пеша към София на две групи - едната група, ръководена от директора на Природен парк Витоша инж. Тома Белев пое в посока към Златните мостове и Княжево, а другата, ръководена от експерта по екология Таня Шнел поеха през дивата гора под връх Селимица към село Кладница по южния склон на планината.

неделя, 16 май 2010 г.

ПРОГРАМА - Пътуващ семинар по стаж култура на бъдещето този вторник - "Пътят от Сердика към Рим - По древния път Via Aristotelis"


Здравейте колеги,


И така, текущите въпроси по стажа ще обсъдим явно този вторник. Това ще една основните ни задачи този вторник - разпределяне на задачи и самостоятелни работи по стажа - така че постарайте сте да сте всички.

Избрах да направим срещата си извън София - тъй като така ще ни е по-приятно, а и същевременно ще посетите, видите и научите за места и райожни, които иначе може би никога няма да посетите, тъй като не знайно защо не са популярни. Това е типичният шоплук, описан от Елин Пелин - Софийското поле, Софийската Стара планина (е, и Ихтиманската Средна гора, но нея ще посетим евентуално друг път).

ПРограматна ни з апридвижване засега е следната:

Срещата ни ще е бъде на последната спирка на метрото в кв. Обеля на спирката на селскиет рейсонве 31 и 30, която е пред самата метростанция в 9,30 ч. сутринта.

ПРОГРАМА - Пътуващ семинар по стаж култура на бъдещето този вторник - "Пътят от Сердика към Рим - По древния път Via Aristotelis"

1. Тръгване: 9,30 - 10,00 за село Балша (който закъснее - рейсът за там е 30), билет - градски транспорт обикновен от 1 лв, дори ако си вземете комбирниран с метрото цялото пътуване излиза 1,50 лв

2. Посещение на с Балша в полите на Софийската стара планина, родното място на Иван Денкоглу
- кръчмата,
- църквата, старата църква, изгорена по време на априлското възстание, оброчните кръстове, изработени от бай Васил Ташков
- кратка разходка в планината, с пикник, на койт още обсъдим задачите по стажа, посещение на естествената екосистема на Стара планина и на боровото гора, която е засадена през 20те години на 20 век и е разрушила почвите и съобществата от видове, посещение на мястото, където штландец дсе населил да живее в дивата планина като робинзон почти целогодишно на палатка и евентуално, ако имате желание, посещение на Балшенския манастри, наскоро построен върху основите на стария, разушен и превърнат в селскостопанска сграда по времето на Червенков и разговор с отец Стефан, който поддържа манастира и се самоиздържа като го е превърнал в стопансство, в което гледа мед и стада овце.

3. Посещение на шопските села от Софийското поле с оглед на въпросите за традицията им, бъдещето им и големите съвременни проблеми там -
- с. Балша - един от най-добрия въздух замерен в България и и кариерата за инертни материали
- с. Доброславци - цехът на Биопрограма и лабораторият ана Соффарма,
- с. Житен - влажните зони на река блато в която обитават 45 от най-редките и застрашени видове птици в България, обезлесяването на лонгозната раститаленост под предлог "прочистване" на речните корита и замърсяването й от гаражите и складовете на Биомет и заводите в Костинброд - разговор с орнитолога д-р Петър Шуролинков от Института по зоология на БАН, член на Сдружение за дива природа Балкани, Българско дружество за защита на птиците, Софийско гражданско сдружение "Щастливеца" и др. и с негови колеги
- с. Мрамор - посещение на тракийската могила и параклиса Св. Петър на река Блато и евентуално на църквата "Вси Светии", която е паметник на културата от местно значение и среща с доц. Трендафил Кръстанов, кирилометодиевист, откривател на най-старо датираната староблъгарска книга - Ватиканския палимсест, планинар и познавач на родния си край - Шоплука, член СГС-Щастливеца и евнетулно среща с някогашния певец и музикант на селото Павел Лесов (не е сигурно, защото той е много възрастен - над 95 годишен) и накрая посещение на новата индустриална зона - завода за пластмаси и завода з а химически бои или как новия Общ устройствен план на София може да унищожи цели райони, като по времето на сталинизма...
- Уникалната градина на проф. Атанасов, авторът на първия Закон за опазване на природата, първият защитник на Витоша, бивш министър на Земеделието от правителството на Богдан Филов, заточен по времето на В. Червенков в с. Мрамор, без право да влиза в София и среща с дъщеря му Елена Атанасова, автор на книгата за него
- кв. Требич и неизвестната епопоея на българските grassroots - граждански подвиг и солидарността на требичани, единствено благодарение на които Софийското поле не се превърна в нерегламентирано сметище - среща с Величка Маринова, съпруга на инициатора на протестите Марин Маринов и експерт в Атгенцията за защита на конкуренцията
- прибиране през Илиенци

Вероятно ще приключим вечерта, ако всички предвидени срещи се състоят

Бележка: За онези, които не могат да останат до края на семинара на открито, винаги може да се приберете по всяко време от софийските села, тъй като ги обслужва градски транспорт.

Очаквам потвърждение по мейла на всеки един от вас - кой може и кой не може да дойде, за да не се получат разминавания, които ще усложнят програмата и конфузни ситуации кат опри посещението на Железница.

Поздрави и до вторник.

д-р Петър Канев

понеделник, 19 април 2010 г.

19 април, понеделник, 18,00 ч. : Представяне на проект Университет на открито в аулата на НБУ

Уважаеми колеги и приятели!

Имам удоволоствието да Ви споделя, че най-накрая стартира проекта на СГС-Щастливеца, Природен парк Витоша и НБУ УНИВЕРСИТЕТ НА ОТКРИТО. Представянето на проекта ще се състои в аулата на НБУ този понеделник от 18,00 часа.

Получихме информацията от арх. Гергана Стефанова в последния момент и съжалявам, че толкова късно я получавате от мен. Ето какво ни изпрати тя:

По случай Деня на Земята

Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”,

Природен парк Витоша

и департаментите на НБУ:

“Науки за Земята”, “Дизайн и архитектура”, “Масови комуникации”,
“Политически мениджмънт и публични политики”, “Икономика и бизнес администрация”

в рамките на проект: “Университет на открито” организират на:

19.04.2010 г. от 18.00 часа в аула – корпус I


Среща с инж. ТОМА БЕЛЕВ

директор на природен парк “Витоша”

Браузърът ви може да не поддържа показване на това изображение.

Всички приятели на природата са добре дошли!

Надявам се, въпреки това, заинтересованите от проекта хора и поне участниците в него да успеята да дойдат утре в 18,00 в НБУ!

понеделник, 29 март 2010 г.

Светла Николова (Агролинк) - Органично срещу моноклутурно земеделие и опасности от ГМО индустрията

Светла Николова (Агролинк) - Органично срещу моноклутурно земеделие и опасности от ГМО индустрията

На 29 януари се състоя посещение на студенти културолози от курса Култура на бъдещето в сдружение Агролинк. Светла Николова от сдружението разясни на студентите какво е органично и какво монокултурно земеделие и какви са истинските опасности от ГМО индустрията и въвеждането й в България и в Европейския съюз. Чуйте звукозаписа от срещата:

Днес нашият дом е нашата планета, а цивилизацията ни е планетарна, а ако унищожим дома си като предшествалите ни цивилизации, ние вече няма къде да се преместим, защото не разполагаме с друга планета. Това ни поставя пред съдбовен избор – да се откажем от неустойчивостта на командните централизирани цивилизации и да се преоткрием в устойчивостта на органичните култури – само така ще можем да постигнем органична социална система, която да се развива устойчиво и да не позволи ентропията на цялата ни планета – нашия общ дом. Това е автентичната философия на идеите за устойчиво развитие.

Проектът за устойчиво развитие е замислен като своеобразен Ноев ковчег, като спасителен пояс на потъващото човечество.

Такава е връзката между новите научни парадигми и проектите и практиките на органично и самоподържащо се, т.е. устойчиво развитие.

Важна характеристика на органичните системи е многообразието и липсата на централен елемент на системата и на централизация, поради което тя постига самоорганизация.

Според холистичните теории в органичните системи липсва централизация – няма централен елемент, защото именно целостта на системата е нейният център, а не отделни елементи на системата – системата в цялото й многообразие в нейният цялостен сбор е центърът на системата.

Така например човешкият организъм няма център – всяка един елемент в него е жизненоважен, защото той е жив в неговата цялост от многообразни елементи, а не само чрез един централизиращ елемент. Човек не може да живее не само без мозък, но и без сърце, и без стомах, и без бели дробове и без бъбреци – всеки елемент е централен в органичните системи.

Теорията на катастрофите посочва, че при силни външни въздействия системата може да се разпадне не от естествената термодинамична еволюция, а под външен натиск, който разрушава структурата й.

Разцентрованите системи в крайна нестабилност и неустойчивост могат много лесно да бъдат разрушени от силни външни въздействия или значително да бъдат променени при много слаби въздействия

Органичната еволюция преодолява ентропията – живите системи вместо да изчезват като вършат работа, компенсират загубата на енергия като се рекомбинират, размножават се, усложняват се и се развиват

Това разбиране за органичната еволюция като преодоляване на ентропията е в основат ана философията на екологизма, включително на нулевия растеж и на устойчивото развитие.

Ако една система не е органична, то тя рано или късно стига до ентропия и загива

Например в земеделието монокултурното индустриално земеделие води до изчерпване на системата, огромни загуби на енергия, изчерпване на елементите и ресурсите й (изчезват видове, а почвата ерозира), неустойчивост на външни въздействия (в случая – плевели, вредители, природни катаклизми) и като завършек неустойчивост и непродуктивност на системата, която по силата на ентропията и на термодинамичната еволюция накрая умира напълно, без способност да се възстанови – почвата изчезва, организмите загиват, местността се опустинява.

Обратното на индустриалното монокултурно земеделие е органичното земеделие – то се подчинява не на термодинамичната, а на органичната еволюция и преодолява ентропията, тъй като функционира като сложна органична екосистема – многообразието и взаимодействието (синергията) на видовете, слабият разход на енергията и нейната възвръщаемост, възможността за постоянни рекомбинации и размножаване гарантират устойчивостта на системата на органичното земеделие, което е екологично, именно защото представлява органична екосистема.

Ето какво каза още в тази връзка д-р Светла Николова:

Най-големият и същностен проблем при ГМО земеделието е, че то изгражда една неорганична, еднообразна, монокултурна, до крайност проста, милитаристична, непрозрачна, недемократична, несамоподържаща се, тоталитарна и свръхиндустриализирана система, която изчерпва естествените ресурси, разрушава екологичните, икономическите и социалните системи и налага тотален глобален монополизъм на две-три самозабравили се и неконтролирани от никого мега корпорации

В тази връзка тук можете да чуете прекрасната презентация на студенти културолози за компанията Монсанто:

Още по тнемата за гмо в България вижте тук:

статия на Моника Кънева

и статия на Павлина Недева и Борислав Асенов

понеделник, 15 март 2010 г.

Приключенията на българските природозащитници на срещата за климата в Копенхаген

И последно: Свърши времето на „Ние можем“. Дойде ново време - „на ние ще го напарвим“

Борислав Сандов от “Зелен университет” и Магдалена от Граждани за Рила са с патладжанен оттенък, след като са чакали повече от 8 часа за акредитация да влезат в Бела център, където се провежда срещата за климата на ООН в Копенхаген. Вижте коментарите им:

А тук нашите герои вече са в Бела център на срещата на ООН за климате в Копенхаген:

Но приключенията продължават… Едвам влезли в Бела център, нашите герои се оказва, че не могат да излязат от там, защото ги спира датската полиция и после ги бие. На следващите кадри се вижда коментара на Вера Петканчин, която прави отчаяни опити да общува културно с датски полицаи:

А ето и коментара на самите бити:

А ето го и коментара на цялата българска групичка за това какво се случи и какво не се случи на световната среща за климата в Копенхаген:

А тук можем да научим още по-пикантни и ентересни подробности от приключенията на българите в Копенхаген, например за приключенията на българската зелка в гнилата Дания:

и за копнежа по родната родина:

Едва прибрали се в София, българските природозащитници “акционери” не могат да изтраят и миг без акция за климатична справедливост:

В София обаче не се намира кой да ги бие или да ги арестува. Никой не разбира какво викат, освен един случайно (или може би неслучайно) попаднал на мястото на акцията американски турист:

А ето как звуча топлата и близка българска гайда в далечния и студен Копенхаген:

February 26th, 2010

За климата и хората или българската следа в Копенхаген - ас. Радосвета Кръстанова, НБУ, СГС-Щастливеца - видеозапис

Радосвета Кръстанова открива първа част на семинара и дискусията За климата или хората или българската следа в Копенхаген, който се проведе в Нов български университет на 26 февруари 2010 г.

Събитието се проведе в рамките на фестивал Future Friendly, на кампания МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ и на проект “Холистичен подход за намаляване на парниковите газове в България” с подкрепата на Депаратменти Политически науки и Икономика и бизнес администрация на Нов Български Университет, Фонд за подкрепа на НПО в България към eea grants (Грантове та Европейското икономическо пространство), ФРМС, Фондация ЕкоОбщност и Норвежки университет за наука и технологии.

Радосвета Кръстанова откри втората част на събитието За климата и хората, под наслов Българската следа в Копенхаген. Втората част беше посветена на анализ на случилото се в Копенхаген през погледа на гражданите – Теодор Василев от Народно читалище “Бъдеще сега” и Вера Петканчин от “Граждани за Рила” споделиха своите преживявания от участието си в алтернативния граждански форум, който събра в датската столица близо 60000 граждани от всички краища на света. Дебатът започна с прожекция на филм за българското участие в Копенхаген и свободна дискусия по темата..

Семинарът и дискусията “За климата и хората. Българската следа в Копенхаген” имаха за цел да повдигнат въпросите:

Къде се намира България два месеца след Конференцията на ООН за климата в датската столица, която не успя да предложи обвързващо глобално споразумение за борба с климатичните промени? Какво да очакваме от новата надежда за постигане на съгласувани глобални действия - Климатичната конференция в Мексико сити, предвидена за края на 2010г.? Ще се запомни ли и с какво българското присъствие в Копенхаген ? Какви са последствията от климатичните промени за България и какви са мерките, предвидени от българската държава и правителство за противодействие на тези последици? Информирани ли е българското общество за най- значимия проблем на съвременността или отново се нареждаме сред изоставащите? Защо е необходимо да знаем повече, за да бъдем по-добри граждани?

Дискусията даде отговор на тези и на други интересни въпроси, свързани с най-голямото предизвикателство на нашето време.

March 16th, 2010

Глобални екологични промени - презентация на проф. Нешо Чипев, ЦЛОЕ, БАН

Презнетацията за глобалните екологични промени на проф. Нешо Чипев от Централна лаборатория по екология при БАН беше изнесена в Нов български университет на 26 февруари 2010 г. по време на семинара и дискусията За климата или хората или българската следа в Копенхаген. Събитието се проведе в рамките на фестивал Future Friendly, на кампания МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ и на проект “Холистичен подход за намаляване на парниковите газове в България” с подкрепата на Депаратменти Политически науки и Икономика и бизнес администрация на Нов Български Университет, Фонд за подкрепа на НПО в България към eea grants (Грантове та Европейското икономическо пространство), ФРМС, Фондация ЕкоОбщност и Норвежки университет за наука и технологии.

Презентацията на проф. Нешо Чипев беше част от първа част на събитието За климата и хората, в която бяха очертани проблемите, свързани с промените в климата на глобално и локално ниво и ще открои политическия ангажимент на българската държава за съкращаване на парниковите емисии.

Семинарът и дискусията “За климата и хората. Българската следа в Копенхаген” имаха за цел да повдигнат въпросите:

Къде се намира България два месеца след Конференцията на ООН за климата в датската столица, която не успя да предложи обвързващо глобално споразумение за борба с климатичните промени? Какво да очакваме от новата надежда за постигане на съгласувани глобални действия - Климатичната конференция в Мексико сити, предвидена за края на 2010г.? Ще се запомни ли и с какво българското присъствие в Копенхаген ? Какви са последствията от климатичните промени за България и какви са мерките, предвидени от българската държава и правителство за противодействие на тези последици? Информирани ли е българското общество за най- значимия проблем на съвременността или отново се нареждаме сред изоставащите? Защо е необходимо да знаем повече, за да бъдем по-добри граждани?

Дискусията даде отговор на тези и на други интересни въпроси, свързани с най-голямото предизвикателство на нашето време.

March 16th, 2010

За климата и хората: Проф. Фотев (НБУ) - Устойчиво развитие и климатична справедливост за България - видеозапис

Нов български университет на 26 февруари 2010 г.

Проф. Фотев (НБУ, Департамент Политически науки) участва в дискусията За климата и хората, Българската следа в Копенхаген. Втората част беше посветена на анализ на случилото се в Копенхаген през погледа на гражданите в алтернативния граждански форум, който събра в датската столица близо 60000 граждани от всички краища на света. Дебатът започна с прожекция на филм за българското участие в Копенхаген и свободна дискусия по темата.

Проф. Фотев представи автентичният смисъл на концепцията за устойчиво развитие в светлината на социалната й значимост и в контекста на гражданските искания за климатична справедливост за местните населения по света.

Проф. Фотев е участвал в изработването на Национална доктрина за устиойчиво развитие на Р България.

Събитието За климата и хората се проведе в рамките на фестивал Future Friendly, на кампания МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ и на проект “Холистичен подход за намаляване на парниковите газове в България” с подкрепата на Депаратменти Политически науки и Икономика и бизнес администрация на Нов Български Университет, Фонд за подкрепа на НПО в България към eea grants (Грантове та Европейското икономическо пространство), ФРМС, Фондация ЕкоОбщност и Норвежки университет за наука и технологии.

Семинарът и дискусията “За климата и хората. Българската следа в Копенхаген” имаха за цел да повдигнат въпросите:

Къде се намира България два месеца след Конференцията на ООН за климата в датската столица, която не успя да предложи обвързващо глобално споразумение за борба с климатичните промени? Какво да очакваме от новата надежда за постигане на съгласувани глобални действия - Климатичната конференция в Мексико сити, предвидена за края на 2010г.? Ще се запомни ли и с какво българското присъствие в Копенхаген ? Какви са последствията от климатичните промени за България и какви са мерките, предвидени от българската държава и правителство за противодействие на тези последици? Информирани ли е българското общество за най- значимия проблем на съвременността или отново се нареждаме сред изоставащите? Защо е необходимо да знаем повече, за да бъдем по-добри граждани?

Дискусията даде отговор на тези и на други интересни въпроси, свързани с най-голямото предизвикателство на нашето време.

За климата и хората - презентация на Георги С. Стефанов (WWF Дунавско-карпатска програма)

Презнетацията на Георги Стефанов от WWF Дунавско-карпатска програма, СГС-Щастливеца и кампания Мястоза бъдеще беше изнесена в Нов български университет на 26 февруари 2010 г. по време на семинара и дискусията За климата или хората или българската следа в Копенхаген. Събитието се проведе в рамките на фестивал Future Friendly, на кампания МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ и на проект “Холистичен подход за намаляване на парниковите газове в България” с подкрепата на Депаратменти Политически науки и Икономика и бизнес администрация на Нов Български Университет, Фонд за подкрепа на НПО в България към eea grants (Грантове та Европейското икономическо пространство), ФРМС, Фондация ЕкоОбщност и Норвежки университет за наука и технологии.

Георги Стефанов е завършил магистърска програма Международен алтернативен туризъм към Департамент Науки за Земята и околната среда в НБУ, работил е в различни природозащитни непревителствени организации, член е на Иноформационен и учебен център по екология, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”, активен участник в екипа на “Място за бъдеще”. Днес Георги Стефанов е експерт по промени в климата към WWF Дунавско-карпатска програма.

Презентацията на Георги Стефанов беше част от първа част на събитието За климата и хората, в която бяха очертани проблемите, свързани с промените в климата на глобално и локално ниво и ще открои политическия ангажимент на българската държава за съкращаване на парниковите емисии.

Семинарът и дискусията “За климата и хората. Българската следа в Копенхаген” имаха за цел да повдигнат въпросите:

Къде се намира България два месеца след Конференцията на ООН за климата в датската столица, която не успя да предложи обвързващо глобално споразумение за борба с климатичните промени? Какво да очакваме от новата надежда за постигане на съгласувани глобални действия - Климатичната конференция в Мексико сити, предвидена за края на 2010г.? Ще се запомни ли и с какво българското присъствие в Копенхаген ? Какви са последствията от климатичните промени за България и какви са мерките, предвидени от българската държава и правителство за противодействие на тези последици? Информирани ли е българското общество за най- значимия проблем на съвременността или отново се нареждаме сред изоставащите? Защо е необходимо да знаем повече, за да бъдем по-добри граждани?

Дискусията даде отговор на тези и на други интересни въпроси, свързани с най-голямото предизвикателство на нашето време.

March 16th, 2010

Какво желаят гражднаските групи в Копенхаген?

Слово на индианеца от Дакота Том Голтри от името на автохтонните народи (коренното население) по света:

Нашата майка Земя е майката -Земя на всеки един човек. Днес дойдохме тук от коренното население на всеки един край на Земята, за да настояваме правата ни да бъдат забелязани от главите на правителствата. Защото ако не получим справедливост по отношение на климатичните промени, това означава да не се признаят човешките ни права. Дойдохме от различни краища на света, за да бъдат зачетени правата ни – защото там, от където идваме знаем, че глобалното затопляне е истина, че климатичните промени са действителни. Тук дойдохме представители на народите на Южна Америка, от Африка, от Австралия, от Индия, а също и от коренното население на островите от Тихия океан, от коренното население на Азия, а също и и на полярния кръг. Хората от Арктика преживяха реалността на топенето на ледовете и тяхната култура е на ръба на разрухата. И затова сме тук, за да изискаме вашата подкрепа на всички народи, които са сега в Копенхаген, народите по света, за да застанете не само зад правата на коренните населения, но и на вашите собствени права като народи от света, като хора от гражданското общество. Ние сме свидетелите и носим тук свидетелствата си на тази петнадесета среща за климатичните промени. Ние сме притеснени, че световните лидери тук няма да преговарят за вас, за вашите интереси, а ще преговарят за интересите на корпорациите. Аз идвам от една действителност, която можем да наречем утробата на чудовището. Ние, коренното население на САЩ, добре знаем какво значи да ни бъде отнето всичко, знаем какво е да живеем в енергийна система, която е неустойчива, знаем какви са климатичните въздействия върху системата на храните и когато споменаваме за липса на безопасност в системата на изхранването, ние знаем какви са действителните измерения на този проблем. Ние знаем също какви са резултатите от засушавенето и от недостига на питейна вода. Ние сме коренно население, което има един от най-малките въглеродни отпечатъци в атмосферата ни, но в този свят получихме в замяна най-високите нива на разруха на природната ни среда, на екологична разруха, като резултат от глобалната индустрия, която убива нашите народи. Ние разбрахме, че е нужно да загърбим тази порочна система и да вървим към глобална промяна, към установяването на нова чиста и възобновяема енергийна система в глобален план. Затова говорим за промяна на системата, която да премахне старата система, която убива света, която унищожава дървото на съществуването ни до корен. И затова сме тук като коренно население, за да декларираме правата си, които да бъдат разпознати. Уважавайте братята си, уважавайте старите и младите и бъдещите поколения. Ние имаме дълг към последиците от дейността си, които ще завещаем на бъдещите поколения. Аз съм тук от името на народите от Минесота, Ню Мексико, Дакота, за да затвърдим нашите връзки с останалите народи. Хау.

Ние искаме истински дговор. Искаме истински решения, а не фалшиви решения. Атомната енергия не е чиста енергия. ГМО-дървета и насаждения – това не са решения. Генното инженерство не е решение. И пазарът на въглеродни емисии също не е действително и ефективно решение. Ние сме тук, за да остояваме да има истинска промяна. Благодаря ви.

събота, 6 март 2010 г.

Жените от Русе 22 години по-късно

проект Място за Бъдеще и Софийско гражданско сдружение “Щастливеца” ви канят на :

Жените от Русе 22 години по-късно

разговор с участници и организатора на първия екологичен граждански протест в България

- протестът на майките с колички от Русе

и прожекция на филма “Шест жени”, посветен на инициаторките на протеста

8 март 2010

17,00 - 21,30

Център за култура и дебат “Андрей Николов”, София (Червената къща)

Червена зала

Нов български университет, Департамент „Политически науки” съвместно с:

Катедра по екология на Русенски университет „Ангел Кънчев”,

Софийско гражданско сдружение (СГС) „Щастливеца”и Русенско екологично сдружение „Зелен живот”

8 март (понеделник) 2010, 18.30 ч.

Център за култура и дебат “Червената къща”, ул. Любен Каравелов 15

Червена зала

представят:

Жените от Русе

22 години от първия екологичен граждански протест в България

Дискусия с участници в първия граждански протест в България след 1947г. и прожекция на филма „Шест жени” (Сценаристи Веселина Антонова, Детелина Каменова; режисьор Владимир Кондов; оператор Николай Тодоров), последвана от разговор с авторите на филма и дискусия с представители на зеленото гражданско общество. Дискусията ще бъде последвана от откриване на изложба с фотоси събитията, осъществена от Център “Европа – директно”- Русе.

Помни ли някой жените от Русе и протестът на майките с количките, началото на гражданското общество и на зеленото движение в България? На 28 септември 1987 г., два години преди смяната на тоталитарния режим, шест русенки - Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, организират и оглавяват първата екологична демонстрация в България срещу почти десетилетното обгазяване на града от химическия комбинат в Гюргево. На 8 март 1988 г. те са сред основателите на Обществения комитет за екологична защита на град Русе. Делото им полага основите на “Екогласност”, но съвременните зелени не знаят нищо за тях. Амнезията на прехода (не)случайно поглъща и този епизод от едно все още неудобно за тълкуване минало, а участничките в него минават на заден план.

Филмът е един от малкото опити за преосмисляне на това минало, без който трудно можем да разберем настоящето.

Участват: Цонка БУКУРОВА,организатор на първия екологичен граждански протест

Георги МИШЕВ, писател и сценарист, председател на Обществения комитет за екологична защита на град Русе

Малина ПЕТРОВА- режисьор и журналист, организатор на учредяването на Обществения комитет за екологична защита на град Русе

Мая БУРОВА, Русенски университет “Ангел Кънчев” и екологично сдружение “Зелен живот”

И авторите на филма “Шест жени” - сценаристите Веселина АНТОНОВА и Детелина КАМЕНОВА, режисьора Владимир КОНДОВ и оператора Николай ТОДОРОВ

Модератори: Радосвета КРЪСТАНОВА (Нов български университет и СГС „Щастливеца”) и Петър КАНЕВ (Институт за философски изследвания при Българската академия на науките и СГС „Щастливеца”).

За повече информация виж:

За събитието: http://www.redhouse-sofia.org/Event.aspx?id=4774

За изложбата: http://www.obshtestvo.net/content/view/1400/9/

За повече подробности вижте тук.

~ ~ ~

четвъртък, 25 февруари 2010 г.

Защо не се взе решение за промените в климата в Копенхаген?

Защо не се взе решение за промените в климата в Копенхаген? - коментар на Вера Петканчин и Борислав Сандов на живо от мястото на събитията

За климата и хората или българската следа в Копенхаген

проект Място за Бъдеще и Софийско гражданско сдружение "Щастливеца" ви канят на :

За климата и хората или българската следа в Копенхаген

разговор с българските представители на срещата за климата в Копенхаген 2009

и прожекция на видеокадри от приключенията на българските природозащитници в Копeнхаген

26 февруари 2010, петък

16,20 - 19,20

НБУ, Корпус І, зала 207

Къде се намира България два месеца след Конференцията на ООН за климата в датската столица, която не успя да предложи обвързващо глобално споразумение за борба с климатичните промени? Какво да очакваме от новата надежда за постигане на съгласувани глобални действия - Климатичната конференция в Мексико сити, предвидена за края на 2010г.? Ще се запомни ли и с какво българското присъствие в Копенхаген ? Какви са последствията от климатичните промени за България и какви са мерките, предвидени от българската държава и правителство за противодействие на тези последици? Информирани ли е българското общество за най- значимия проблем на съвременността или отново се нареждаме сред изоставащите? Защо е необходимо да знаем повече, за да бъдем по-добри граждани?

Дискусията ще даде отговор на тези и на други интересни въпроси, свързани с най-голямото предизвикателство на нашето време.

В събитието ще вземат участие водещи експерти по проблемите на климата от Министерството на околната среда и водите, Централна лаборатория по обща екология при БАН и представители на гражданския природозащитен сектор:

Миля ДИМИТРОВА – Министерство на околната среда и водите, Отдел “Политика по изменение на климата”,

Георги СТЕФАНОВ, WWF- Дунавско-карпатска програма

Ст.н.с. 1 ст. Нешо ЧИПЕВ, Централна лаборатория по обща екология (ЦЛОЕ) към БАН

Борислав САНДОВ – Зелен университет

Теодор ВАСИЛЕВ – Народно читалище “Бъдеще сега”; Future Friendly

Вера ПЕТКАНЧИН, “Граждани за Рила”

Водещ: ас. Радосвета КРЪСТАНОВА

Първата част на събитието ще очертае проблемите, свързани с промените в климата на глобално и локално ниво и ще открои политическия ангажимент на българската държава за съкращаване на парниковите емисии. Втората част ще бъде посветена на анализ на случилото се в Копенхаген през погледа на гражданите – Борислав Сандов от “Зелен университет”, Теодор Василев от Народно читалище “Бъдеще сега” и Вера Петканчин от “Граждани за Рила” ще споделят своите преживявания от участието си в алтернативния граждански форум, който събра в датската столица близо 60000 граждани от всички краища на света. Дебатът ще завърши с прожекция на филм за българското участие в Копенхаген и свободна дискусия по темата.

Събитието се провежда в рамките на фестивал Future Friendly, на кампания МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ и на проект “Холистичен подход за намаляване на парниковите газове в България”с подкрепата на Нов Български Университет, Фонд за подкрепа на НПО в България към eea grants (Грантове та Европейското икономическо пространство), ФРМС, Фондация ЕкоОбщност и Норвежки университет за наука и технологии.

сряда, 3 февруари 2010 г.

понеделник, 1 февруари 2010 г.

ГМО - факти и искания

ГМО - факти и искания

01.02.2010

ГМО - факти и исканияДо българските медии, научните институти, браншовите организации и цялото българско общество

Вече втори месец граждански и браншови организации водИМ борба с управляващите против промените в закона за генЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИТЕ организми.

управниците ни СЕ КРИЯТ ЗАД ЕВРОПЕЙСКИ ДИРЕКТИВИ, тайни писма от ЕК, чуждици като „транспониране” и страшни заплахи от ЕС, за ДА прокарат промени в Зaкона, които са против националните интереси НА БЪЛГАРИЯ.

ПРЕДЛАГАНИТЕ пРОМЕНИ подкрепят ИНТЕРЕСИТЕ ЕДИНСТВЕНО на малка група заинтересовани хора и на ЧУЖДИ компании.

СЛЕД 20 ГОДини ЩЕ ИМАМЕ БЪЛГАРСКИ ГЕННОМОДИФИЦИРАН СТАНДАРТ, ВМЕСТО бдс.

ЕКОЛОГИЧНО ЧИСТАТА НИ ЗЕМЯ ЩЕ БЪДЕ ЗАРАЗЕНА ЗАВИНАГИ.

СТОТИЦИТЕ УНИКАЛНИ БЪЛГАРСКИ СОРТОВЕ И КУЛТУРИ ще загубят своята идентичност, а селското ни стопанство ще понесе нови още по-фатални удари.

явно тоВА не е приоритет на управляващите, а обект на нови непремислени експерименти.

Налице са пълни разминавания между заявената воля и реалните действия.

Нашите протести не са плод на страхове и емоции, а на натрупващите се реални факти за въздействието на гмо върху биоразнообразието, селското стопанство и човешкото здраве.

категоричните ни искания са:


1. Промените в ЗГМО касаещи освобождаването в околната среда, да бъдат отложени за един следващ, по-късен етап, само след като се състоят широки обществени дискусии с всички заинтересовани страни – браншови организации на земеделци, фермери, зърнопроизводители, пчелари, природозащитници и граждани.

В писмо от 26.01.2010г. до всички отговорни институции (приложено към настоящото съобщение) ние зададохме множество въпроси, на които не получихме отговори. Липсата на отговори означава ПЪЛНА ЛИПСА НА ОБЩЕСТВЕН ДЕБАТ.

2. На този етап да бъдат обсъждани и направени промени в ЗГМО, но задължително пак съобразявайки се с мнението на обществеността, единствено по отношение на работата с ГМО в контролирани условия, за научни цели.

Освобождаването в околната среда на ГМО е прекалено сериозна и опасна стъпка за България, рисковете за страната ни са огромни, грешките непоправими, затова задълбоченото обсъждане и вслушване в позициите на всички заинтересувани страни преди това, е абсолютно задължително.

В момента липсва чуваемост и воля от страна на управляващите да се вслушат в ясно заявената позиция на зърнопроизводителите, на фермерите, на природозащитниците, на пчеларите и на гражданите.

Отказват да приемат най-важните ни искания - за тридесет километров минимален защитен пояс около териториите на Натура 2000, както и да се защитят от унищожение стотиците традиционни български сортове и култури, селектирани от векове, с доказано високи качества.

Аргументите на МОСВ за всичко случващо се дотук са несъстоятелни.

обещанията и твърденията на МОСВ:

* Eвропейската комисия е изпратила писмо и е стартирала наказателна процедура срещу България, защото не е хармонизиран законът ни за ГМО, в частта му за съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда.

Факт: Министър Нона Караджова призна на съвместното заседание на Комисиите към МОСВ и МЗХ, на 28.01.2010г., че в писмото си от април 2009 г., Европейската комисия е посочила единствено Директива 98/81/ЕО, отнасяща се за отглеждането на ГМО в лабораторни условия. Директива 2001/18/ЕО, отнасяща се за освобождаването в околната среда на ГМО, не е посочена в писмото. Няма и стартирала наказателна процедура срещу България.

* Директива 2001/18/ЕО за съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда не позволява общи забрани, каквито според вносителите на законопроекта за изменение и допълнение на ЗГМО, са чл. 52(2), чл.79 и чл.80 от закона.

Факт: Нито един текст от Директива 2001/18/ЕО няма изрично регламентиран „забранителен” режим, който да ограничава страна членка да спре освобождаването в природата на хибриди, застрашаващи генетичното богатство от сортове и породи на самата страна. Директива 2001/18/ЕО не ограничава въвеждането на забранителни мерки с цел опазване на видове от защитени територии, както и на генетично значими сортове и породи. Напротив, директивата поощрява всякакви предпазни мерки по отношение на освобождаването на ГМО в околната среда с оглед на човешкото здраве и екологичния риск.

* МОСВ са категорично против освобождаването в околната среда и отглеждането на ГМО в България. Министър Караджова дори обеща, че докато тя била министър, нямало да има нито едно разрешение за отглеждане на ГМО. А какво ще стане, ако утре вече не е министър?! Какво ще стане след края на мандата на това правителство? Законите в България еднодневки ли са?

Факт: На заседанието на консултативната комисия за ГМО, провело се на 29.01.2010 г., поканените „хабилитирани” учени от Агробиоинститута са заявили, че 30 километровият буфер от Натура 2000 в никакъв случай не може да остане, защото нямало къде да отглеждат българските си разработки на ГМО култури (памук и др.). Те искат „работещ” закон, който да им разреши да засеят колкото се може повече чиста българска земя с ГМО. Искат да сеят дори и в Натура 2000!? Тази Комисия се състои от същите 15 хабилитирани учени, които Евдокия Манева и Нона Караджова навсякъде ни успокояват, че ще дават разрешенията случай по случай за освобождаване на ГМО в околната среда. Тези учени вече са лобирани и са продали земята ни на корпорациите, произвеждащи ГМО семена, както и самите те са разработили генно модифицирани култури и искат да превърнат българската земя в опитно поле. Няма отговор на въпросите кой е финансирал изследванията и разработките им. Няма представен научен анализ на стопанската целесъобразност и ползи от въвеждането на ГМО в България.

* Представители на управляващата партия и на МОСВ обещаха в деня на гражданския протест на 13.01.2010г., че ще сформират работни групи с широкото участие на неправителствени, граждански и браншови организации за обсъждане текстовете в проектозакона за ГМО, между първо и второ четене.

Факт: Нито една междуведомствена работна група не беше сформирана. Имаше само две междуведомствени заседания, на които бяха поканени неправителствени, граждански и браншови организации – на 26 и 28.01.2010г., на които дори не успяха да се изкажат всички заинтересовани страни, не им беше дадена думата. Работното обсъждане на текстове от проектозакона, в работни групи, така и не се случи.

* На 13.01.2010 в деня на протеста против промените в закона, състоял се пред сградата на парламента, зам. министър г-жа Евдокия Манева обеща, че ще се запази текстът от закона, защитаващ зоните на Натура 2000 и 30-километровата буферна зона около тях.

Факт: Оказа се, че нямат никакво намерение да върнат защитния 30 километровия буфер около Натура 2000, който всъщност заедно със защитените територии, покрива 80% от земята на България. Ето тази чиста земя искат чуждите мегакомпании и нашите псевдоучени, за да я заразят с ГМО завинаги.

* МОСВ обещава, че ще има строг контрол, всяко искане за разрешение за освобождаване на ГМО в околната среда ще се разглежда случай по случай при много строга, тежка и бюрократична процедура.

Факт: В България няма лаборатории, които да проследяват наличието на ГМО в околната среда, тъй като до момента отглеждането и освобождаването на ГМО в околната среда е било почти невъзможно именно, заради забраната в закона на 30-те км около Натура 2000. Единствено столична РИОКОЗ разполагат с лаборатория, но те изследват само хранителни продукти на пазара, не и семена от земеделска продукция. Този факт е бил и официално потвърден от хабилитираните учени.

Прилагаме към настоящото съобщение и обръщение от граждани, зърнопроизводители, пчелари, фермери и биопроизводители от 26.01.2010г., внесено на съвместното заседание на комисиите.